Secret0000 (Николина Барбутева) 4 ноември 2018 г., 23:02 ч.

Силата на молитвата 

72 2 2

     Думата „сила“ е често използвана от мен под една или друга форма, в един или друг контекст. Силата на жената, на мисълта, на волята, а сега и на молитвата.

     Сама по себе си думата молитва излъчва сила. Без колебание това е последното средство, до което често прибягваме, но очакваме да е най-силното и въздействащо. Молитви не казваме във всеки момент. Ако всичко ни е наред, просто не вярваме в молитвата, не се сещаше даже за нея. Тя е нещо, което принадлежи на религиозните хора и се случва по празниците само. Вече живеем във време, в което не я възхваляваме, защото си мислим, че човекът може всичко, че той е станал свръх човек. А да не говорим, че ако си признаем, че се молим, могат да ни обявят и за луди. И сега да се ядосваме ли на тези модерни ценности или снизходително да ги подминем? Факт е, че молитвата като морален акт е отживелица според средностатистическия българин, чиито потребности се свеждат до яденето и пиенето, а тези свои потребности той прехвърля като ценности върху децата си. И после децата ни защо са такива?

     Според мен молитвата не трябва да бъде използвана винаги като последната ни инстанция, а като щит, който можем да си осигурим, ако я практикуваме често, за да не ни се налага да попадаме в трудни ситуации. Да, Бог може да реши всяка наша ситуация, но Той търси преди всичко постоянно общение с нас, не само когато ни е трудно. Но това до голяма степен зависи от себеусещане, ценности, навици, любов към Бога и вяра, които имаме и развиваме в себе си. Понякога е по-добре да потърсиш Бога в труден момент единствено, отколкото никога да не го сториш. Като че ли в това до голяма степен се корени нуждата от молитвата.

    Но най-важното е, че молитва без вяра е мъртва. Не можем да имаме към нея очаквания, ако не се молим със сърце, пълно с любов, вяра и надежда, но преди всичко с любов. Любовта отключва връзката между това, което искаме и изпълнението му. Понякога наглед безизходни ситуации се оправят, защото вярата е била силна, а молитвата – гореща. Тогава се случват чудесата. Не знаем как, но тя като по команда се изпълняват. Силата на молитвата се корени в силната вяра. Но пък от друга страна слаби молитви няма, нали така? Щом сърцето те зове към молитва, значи е получило силен порив за това, подкрепен с вяра в изпълнението на молбата ти. Не забравяй, че на каквото и да те учи животът, сърцето вярва в чудеса, както са казали мъдрите хора, нали?
 

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Искрената молитва е упование,вяра и енергия, която не винаги може да се обясни, но успокоява молителя и донякъде го примирява.От личен опит намирам, че от пръв поглед невъзможни неща стават възможни,благодарение на съчетана творческа мисъл и свободно движение към доброто.
    Хубаво есе!
  • Петър1 (Петър Димитров) Много задълбочено разглеждаш проблема, хареса ми есето.
    И, за съжаление си права: житието на много българи вече се свежда до ядене, пиене...тези три неща...
    Рядко се молим а вярата е на заден план.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.