Думата „сила“ е често използвана от мен под една или друга форма, в един или друг контекст. Силата на жената, на мисълта, на волята, а сега и на молитвата.
Сама по себе си думата молитва излъчва сила. Без колебание това е последното средство, до което често прибягваме, но очакваме да е най-силното и въздействащо. Молитви не казваме във всеки момент. Ако всичко ни е наред, просто не вярваме в молитвата, не се сещаше даже за нея. Тя е нещо, което принадлежи на религиозните хора и се случва по празниците само. Вече живеем във време, в което не я възхваляваме, защото си мислим, че човекът може всичко, че той е станал свръх човек. А да не говорим, че ако си признаем, че се молим, могат да ни обявят и за луди. И сега да се ядосваме ли на тези модерни ценности или снизходително да ги подминем? Факт е, че молитвата като морален акт е отживелица според средностатистическия българин, чиито потребности се свеждат до яденето и пиенето, а тези свои потребности той прехвърля като ценности върху децата си. И после децата ни защо са такива?
Според мен молитвата не трябва да бъде използвана винаги като последната ни инстанция, а като щит, който можем да си осигурим, ако я практикуваме често, за да не ни се налага да попадаме в трудни ситуации. Да, Бог може да реши всяка наша ситуация, но Той търси преди всичко постоянно общение с нас, не само когато ни е трудно. Но това до голяма степен зависи от себеусещане, ценности, навици, любов към Бога и вяра, които имаме и развиваме в себе си. Понякога е по-добре да потърсиш Бога в труден момент единствено, отколкото никога да не го сториш. Като че ли в това до голяма степен се корени нуждата от молитвата.
Но най-важното е, че молитва без вяра е мъртва. Не можем да имаме към нея очаквания, ако не се молим със сърце, пълно с любов, вяра и надежда, но преди всичко с любов. Любовта отключва връзката между това, което искаме и изпълнението му. Понякога наглед безизходни ситуации се оправят, защото вярата е била силна, а молитвата – гореща. Тогава се случват чудесата. Не знаем как, но тя като по команда се изпълняват. Силата на молитвата се корени в силната вяра. Но пък от друга страна слаби молитви няма, нали така? Щом сърцето те зове към молитва, значи е получило силен порив за това, подкрепен с вяра в изпълнението на молбата ти. Не забравяй, че на каквото и да те учи животът, сърцето вярва в чудеса, както са казали мъдрите хора, нали?
© Николина Барбутева Todos los derechos reservados
Хубаво есе!