Тези порочни забавления, тези еуфорични състояния... Мислех си, че ми харесва и малко по-късно се усетих, че го правя просто по навик, за да бъде ежедневието ми нормално. Грозна картинка - всичко е изкривено. Напукани са ми устните, но продължавам да водя безсмислените разговори с хората около мен. Всичко ме боли когато спра на едно място, затова продължавам да се движа. Мисля си, че така болката ще спре.
Накрая изглеждам ужасно, дори потресаващо - имам сенки под очите, рани по тялото, нямам сили за нищо - депресирана съм. Замисли се... Това ли са нещата, които искаш? Наистина ли няма нищо по-сладко от синтетичното?
- "Ха-ха-ха! Глупачка!": чувам в главата си.
Какъв жалък живот живееш! Какви смешни позиции си заела - глупав начин да предизвикаш смъртта.
По този начин сам опустошаваш живота си и опропастяваш всичко, за което си се борил някога преди. Мисля, че всички платихме прекалено голяма цена за тази наша заблуда. В играта дори забравихме кои сме и защо сме!
Крайно време е да спре целият този фалш, защото изгубих истинското си АЗ, някъде там в тази бяла, опустошителна стихия, наречена "СИНТЕТИКА"!
© Ралица Всички права запазени