Sleeping Satellite
(Tasmin Archer 'Sleeping Satellite')
Сигурно ако слушате тази песен и вие ще се сетите поне за един човек, когото да обвините за изгубените мечти, за мъртвите чувства и за всички болезнени спомени... Ние, хората, сякаш сме родени с тази нагласа винаги да обвиняваме някого за всичко, което ни се случва. Когато се разделим с човека, когото сме обичали, винаги другият е виновен, защото ни е наранил или защото просто е решил да поеме по своя път и е направил различен избор, от този, който ние сме очаквали. Но, не! За нас нещата никога не могат да бъдат толкова прости и никога не можем да ги видим по този начин, а продължаваме да си мислим "колко различно би било всичко, ако..." и не спираме да търсим "виновните" за всичко онова, което чувстваме и не чувстваме. А дали пък ние самите не сме виновни, че позволяваме на други да определят това как ще живеем и как ще се чувстваме, вместо ние самите да контролираме живота и съдбата си, доколкото това е възможно... Прекарваме толкова много време в спомените си за миналото, че понякога забравяме за настоящето и дори не искаме да повярваме, че има бъдеще... Продължаваме да тъпчем на едно място, не спирайки да търсим вината у света, хората, а нерядко и у самите себе си... Но какво постигаме, когато намерим "виновника"? Дали това ни прави по-щастливи или по-спокойни, или по-обичани... Не! Единственото, което успяваме да постигнем, е още повече да затънем в миналото и в блатото от спомени и грешки... И после се питаме накъде?! За да продължим напред, трябва да се освободим от всичко, което е вече зад гърба ни, трябва да се освободим и от вината... Няма виновни за това, което ни се случва, всичко е въпрос на възприятие и на нагласа. Ако винаги обвиняваме някого или търсим вина във всичко, без съмнение ще успяваме да ги открием навсякъде, но това ни най-малко няма да ни помогне да се справим с проблемите си, а само ще ни кара да бягаме и да се крием от тях... докато един ден не осъзнаем, че със или без виновни, животът продължава и не чака никого, а ние, хората (виновни или не), не спираме да се променяме, защото това е единственият начин да се "съхраним" в един също толкова променящ се свят...
© Мария Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми, хубави мисли. Продалжаваи все така.
-
Есето ти ме заинтригува!Наистина търсенето на вина и то най-вече в другия е характерна наша черта.Живота продължава и не пита за виновни.Това не е съд.Той ни съди по други начини!Поздрави за хубавото есе!
-
Нямаш си и напонятие колко си права за всичко....
-
Ммм и на мен така
-
Това парче ми е любимооооо
-
ако знаеш само от колко време търся изпълнителя на тази песен и точното и заглавие..радвам се,че попаднах на твоето есе Благодаря!
PS - песента е страхотна, макар и тъжна..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
