Sleeping Satellite
(Tasmin Archer 'Sleeping Satellite')
Сигурно ако слушате тази песен и вие ще се сетите поне за един човек, когото да обвините за изгубените мечти, за мъртвите чувства и за всички болезнени спомени... Ние, хората, сякаш сме родени с тази нагласа винаги да обвиняваме някого за всичко, което ни се случва. Когато се разделим с човека, когото сме обичали, винаги другият е виновен, защото ни е наранил или защото просто е решил да поеме по своя път и е направил различен избор, от този, който ние сме очаквали. Но, не! За нас нещата никога не могат да бъдат толкова прости и никога не можем да ги видим по този начин, а продължаваме да си мислим "колко различно би било всичко, ако..." и не спираме да търсим "виновните" за всичко онова, което чувстваме и не чувстваме. А дали пък ние самите не сме виновни, че позволяваме на други да определят това как ще живеем и как ще се чувстваме, вместо ние самите да контролираме живота и съдбата си, доколкото това е възможно... Прекарваме толкова много време в спомените си за миналото, че понякога забравяме за настоящето и дори не искаме да повярваме, че има бъдеще... Продължаваме да тъпчем на едно място, не спирайки да търсим вината у света, хората, а нерядко и у самите себе си... Но какво постигаме, когато намерим "виновника"? Дали това ни прави по-щастливи или по-спокойни, или по-обичани... Не! Единственото, което успяваме да постигнем, е още повече да затънем в миналото и в блатото от спомени и грешки... И после се питаме накъде?! За да продължим напред, трябва да се освободим от всичко, което е вече зад гърба ни, трябва да се освободим и от вината... Няма виновни за това, което ни се случва, всичко е въпрос на възприятие и на нагласа. Ако винаги обвиняваме някого или търсим вина във всичко, без съмнение ще успяваме да ги открием навсякъде, но това ни най-малко няма да ни помогне да се справим с проблемите си, а само ще ни кара да бягаме и да се крием от тях... докато един ден не осъзнаем, че със или без виновни, животът продължава и не чака никого, а ние, хората (виновни или не), не спираме да се променяме, защото това е единственият начин да се "съхраним" в един също толкова променящ се свят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Стоянова Все права защищены
