И все пак – как да я открием и намерим във все по-нарастващата незначителност на нашето лутане, в този тъй интересен, но кратък живот, е трудно да се определи – дори и от математици, статистици, политици или от химици.
Та то, усещането за обществената ни значимост, приключва с нашето тъй незначително участие в това безкрайно и дълго събитие, което ние си мислим, че управляваме, напътстваме, а понякога – дори и дълго от него отсъстваме.
Е, какво пък, да вървим към следващото обществено значимо събитие на утрешния ден, но дано се замислим за нашето участие или безучастие в него.
„Човек не бива и не може да живее само за себе си.“, казва великият Димитър Талев.
Дали са правдиви тези негови думи или не съвсем, като виждаме, че част от човеците живеят или съществуват само заради необходимостта да задоволяват единствено и само собствените си потребности за величие или достатъчно много пари, а то съвсем ниско е това в хранителната верига.
Какво и как да очаква обществото ни в трудни и тежки в ...