Случайни неща на случайни хора не се случват ...

И все пак – как да я открием и намерим във все по-нарастващата незначителност на нашето лутане, в този тъй интересен, но кратък живот, е трудно да се определи – дори и от математици, статистици, политици или от химици.

Та то, усещането за обществената ни значимост, приключва с нашето тъй незначително участие в това безкрайно и дълго събитие, което ние си мислим, че управляваме, напътстваме, а понякога – дори и дълго от него отсъстваме.

Е, какво пък, да вървим към следващото обществено значимо събитие на утрешния ден, но дано се замислим за нашето участие или безучастие в него.

„Човек не бива и не може да живее само за себе си.“, казва великият Димитър Талев.

Дали са правдиви тези негови думи или не съвсем, като виждаме, че част от човеците живеят или съществуват само заради необходимостта да задоволяват единствено и само собствените си потребности за величие или достатъчно много пари, а то съвсем ниско е това в хранителната верига.

Какво и как да очаква обществото ни в трудни и тежки времена от тези свои представители е трудно да се каже или по-скоро – именно в такива времена осъзнаваме колко нищожни са последствия от тези наши очаквания.

Димитър Талев дава просто и еднозначно отговор на тези сложни мисли: „Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.“

И ако ние, обикновените човеци, казваме, че животът е сложно нещо и не винаги го разбираме, то простичките думи на великия ни писател го обясняват по следния мъдър начин:

„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…“ и „Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.“

Обаче трудно се понасят някои неща с човешкото сърце и душа. Устроени сме така, че понякога, да не кажем всякога, да бъдем достатъчно много чувствителни към тази човешка несправедливост и нечестност. Тогава и сърцето, и душата ги боли по начин тъй сърдечен и дори неразбираем.

проф. д.н. Венелин Терзиев