Смисълът идва, щом го поискаш

Смисълът идва, щом го поискаш 

(а мечтите може би имат други планове)

                    Защо съм нещастна и откъде дойде тази мисъл в главата ми? Има някои неща, които няма как да контролираме. Тъжно е, когато един човек загуби пътя си просто така. Аз лично имам нужда от три неща. Добър живот. Близки същества. Смисъл.

                    Има някои подробности, които характеризират повече тези желания. Всъщност това не са три желания. Това са безкрайно много желания. Дали има или няма как да се сбъднат всички няма как да знам. Но не е в това въпросът. Въпросът е дали знам какво наистина искам. Във всеки един момент. Всяка една минута. Всяка една секунда. Всеки иска нещо. Но иска ли го конкретно? Объркващо е, когато животът вземе посока, която не си очаквал, и вземе всичко, което си искал, само за да го превърне в безформена сбирка от сънища и реалност, която ти се ще да си просънувал. Посоките в живота са безбройно много. Но не е в това въпросът. Ако задълбаем надълбоко, винаги ще намерим още. Небето е над нас, детайлите са под нас. Но дали адът се състои от детайли? От дребните факти, които си мислим, че провалят живота ни, и непременно трябва да променим, за да сме щастливи?

                    Аз живея. Значи живея. Това е. Няма нужда от обосновка. Въпросът е, живеейки, и поглъщайки тези факти от реалност и тази реалност от нереалистичност, дали осъзнавам какво наистина се случва и защо? Това, което се случва, е това, което аз определям. Факт е. То ще се случи. Но аз ще го определя после. Ще го сложа в категория. Ще си помисля - о, това беше хубаво. О, това беше стресиращо. И така нататък. Това ли определя коя съм аз? Как определям случващото се? Не. Аз съм аз. И няма нужда от обосновка. Животът става много скучен, ако се откажем от него. Както и ако не слушаме някого с интерес, той би загубил ентусиазма си да говори, когато забележи отсъствието ни. Животът е смислен, когато аз го определям още преди да се случи. Тогава има смисъл. А случките са само провокатори на мисълта, и чувството, и душата, и всичко останало, което би могло да композира човек в това, което е. И което ще бъде, ако продължава да е.

                    Защо съм нещастна? Не, не съм нещастна. Животът взе посока, с която не съм съгласна. Днес отново станаха ужасни неща. Може би не на мен, може би на някого другиго. Нужно ли е да отричам това, за да съм щастлива? Пречи ли да съм щастлива отвратителната подробност, че се случват отвратителни неща? Нещастието дума ли е? Мога ли да го напиша и да го забравя? Сънищата се състоят от преживелици, понякога по-пълноценни дори от реалния живот. Понякога преборваме склонността да не бъдем себе си само в сънищата. Животът не е за да се живее, нито за да се сънува красиво. Животът просто е. Няма нужда от обосновка.

                    Но вие имате нужда от избор, мои нереализирани мечти. Може би вие сте нещастни. И съм длъжна да ви дам простор.

                    Добър живот. Близки същества. Смисъл. Няма как да опишеш безкрайното, но има как да отвориш дупки, през които да премине светлината, дори в най-тъмната завеса. Всъщност, няма значение колко тъмна е, щом светлината е зад нея. Дали вярваш в нея, е друг въпрос, който си заслужава отделно разискване. Пред Него. Но да търсиш пролука е съвсем разумно. Дори и да не вярваш. 

                    Добър живот..

                    Да осъществя това, което съм, да няма пречки пред същината ми. Има нещо, заложено в мен, което трябва да види бял свят. Иначе просто ще се окажа загуба на време. Нереализирана реалност. Неизсънуван свят. Недоразвита идея на лист хартия без човек, който да я напише.

                    Да бъда това, което искам. Да вземеш избор и да го дадеш на околността е част от живота. Това е рисуване с най-първичните инструменти - самата енергия на живота и мелодията, с която тече из теб в дадения момент. Разхвърли я. Пренареди я. Повтори я, докато дойде новата мелодия. И така до безкрай. Или до край. Въпрос на гледна точка.

                    Да не съм само аз. Азът е единственото, което мога да видя постоянно, когато си наумя. Всичко друго понякога може да ми се стори като сън, като недостижим оазис или неотбелязан на карта остров заради който трябва да прекося бури без да съм сигурна дали трябва да стигна до него. Ние идва след това. Общността, свързаността с отсрещния е празникът на живота. За да не съм само аз. Какво толкова лошо има в това да не си само ти. Все едно да пуснеш река да тече и да очакваш, че тя ще поиска да не тече, а да си стои просто така във въздуха, като инатлива топка антиреалност. Дори да опитваме да отгатваме бъдещето си постоянно ние не сме нереалност, ние сме просто ние, които искат да бъдат по-различни утре, отколкото днес. Не за друго, а защото в рисуването винаги има смесване на цветове.

                    Близки същества.

                    Естественото продължение на аза е да има и друг аз, който да му помогне да осъзнае, че е личност. Че може нещо. Че трябва да бъде.

                    Без прегръдка човек е способен да се побърка. Е, може би не всеки, но може би почти всеки.

                   Досегът на душите е нещо отпреди реализирането на хората като хора. Всяка майка е потенциално обвързана с детето си отпреди то да се появи. Всеки човек е обвързан с любимия си потенциално много преди да го срещне. Още откакто е създаден светът законите са положени. И да, те се променят, но ако животът е създаден, за да живее, той ще живее.

                    Смисъл.

                    Ако не пофилософствам десет... хиляди пъти на ден, ще се побъркам. Да, вярно е. Всяка мисъл в главата ми, която няма конкретна цел като това да вдигна ръката си или да си протегна крака, е философстване. Разговор със самата мен и със силите, които влияят на мислите в главата ми.

                    Да усещаш връзка с нещата, които не разбираш, е толкова въодушевяващо. Да ги намериш, да ги срещнеш, да ги предвидиш. Да те изненадат. Да погледате залеза заедно. Животът без непознатото би бил толкова скучен. Ако знаем всички вселенски закони, те няма да са закони, а просто камък, върху който стъпваме. Ще се опитаме да ги пренапишем. Все някой в някой тъмен момент на себе-неоткриването си ще опита. И ще унищожим света.

                    Пътят пред нас е тъмен. Не е нужно някой да го осветява специално за нас. Нужно е ние да определим кой е той. Нужно ли ни е да знаем как сме създадени, за да имаме смисъл? Може би да, може би не. Но без смисъл няма да има и мисъл, нито ще останат импулси, които да продължават да се движат. Защото ако няма кого, какво да срещнеш, ще останеш където си. И няма да има нужда от обяснения.

                    Може би вашите категории са други. Но не в това е въпросът. Мои мечти. Продължавайте да ме побърквате. Но аз съм щастлива, даже да стоварите света върху главата ми. Защото аз ще съм нещастна именно защото съществувате вие. И точно затова няма да съм нещастна. Разходете се до залеза. Красив е. Но не приписвайте тази меланхолия на мен. Аз съм щастлива.