Смисълът идва, щом го поискаш
Смисълът идва, щом го поискаш
(а мечтите може би имат други планове)
Защо съм нещастна и откъде дойде тази мисъл в главата ми? Има някои неща, които няма как да контролираме. Тъжно е, когато един човек загуби пътя си просто така. Аз лично имам нужда от три неща. Добър живот. Близки същества. Смисъл.
Има някои подробности, които характеризират повече тези желания. Всъщност това не са три желания. Това са безкрайно много желания. Дали има или няма как да се сбъднат всички няма как да знам. Но не е в това въпросът. Въпросът е дали знам какво наистина искам. Във всеки един момент. Всяка една минута. Всяка една секунда. Всеки иска нещо. Но иска ли го конкретно? Объркващо е, когато животът вземе посока, която не си очаквал, и вземе всичко, което си искал, само за да го превърне в безформена сбирка от сънища и реалност, която ти се ще да си просънувал. Посоките в живота са безбройно много. Но не е в това въпросът. Ако задълбаем надълбоко, винаги ще намерим още. Небето е над нас, детайлите са под нас. Но дали адът се състои от детайли? От дребните факти, които си мислим, че провалят живота ни, и непременно трябва да променим, за да сме щастливи?
Аз живея. Значи живея. Това е. Няма нужда от обосновка. Въпросът е, живеейки, и поглъщайки тези факти от реалност и тази реалност от нереалистичност, дали осъзнавам какво наистина се случва и защо? Това, което се случва, е това, което аз определям. Факт е. То ще се случи. Но аз ще го определя после. Ще го сложа в категория. Ще си помисля - о, това беше хубаво. О, това беше стресиращо. И така нататък. Това ли определя коя съм аз? Как определям случващото се? Не. Аз съм аз. И няма нужда от обосновка. Животът става много скучен, ако се откажем от него. Както и ако не слушаме някого с интерес, той би загубил ентусиазма си да говори, когато забележи отсъствието ни. Животът е смислен, когато аз го определям още преди да се случи. Тогава има смисъл. А случките са само провокатори на мисълта, и чувството, и душата, и всичко останало, което би могло да композира човек в това, което е. И което ще бъде, ако продължава да е.
Защо съм нещастна? Не, не съм нещастна. Животът взе посока, с която не съм съгласна. Днес отново станаха ужасни неща. Може би не на мен, може би на някого другиго. Нужно ли е да отричам това, за да съм щастлива? Пречи ли да съм щастлива отвратителната подробност, че се случват отвратителни неща? Нещастието дума ли е? Мога ли да го напиша и да го забравя? Сънищата се състоят от преживелици, понякога по-пълноценни дори от реалния живот. Понякога преборваме склонността да не бъдем себе си само в сънищата. Животът не е за да се живее, нито за да се сънува красиво. Животът просто е. Няма нужда от обосновка.
Но вие имате нужда от избор, мои нереализирани мечти. Може би вие сте нещастни. И съм длъжна да ви дам простор.
Добър живот. Близки същества. Смисъл. Няма как да опишеш безкрайното, но има как да отвориш дупки, през които да премине светлината, дори в най-тъмната завеса. Всъщност, няма значение колко тъмна е, щом светлината е зад нея. Дали вярваш в нея, е друг въпрос, който си заслужава отделно разискване. Пред Него. Но да търсиш пролука е съвсем разумно. Дори и да не вярваш.
Добър живот..
Да осъществя това, което съм, да няма пречки пред същината ми. Има нещо, заложено в мен, което трябва да види бял свят. Иначе просто ще се окажа загуба на време. Нереализирана реалност. Неизсънуван свят. Недоразвита идея на лист хартия без човек, който да я напише.
Да бъда това, което искам. Да вземеш избор и да го дадеш на околността е част от живота. Това е рисуване с най-първичните инструменти - самата енергия на живота и мелодията, с която тече из теб в дадения момент. Разхвърли я. Пренареди я. Повтори я, докато дойде новата мелодия. И така до безкрай. Или до край. Въпрос на гледна точка.
Да не съм само аз. Азът е единственото, което мога да видя постоянно, когато си наумя. Всичко друго понякога може да ми се стори като сън, като недостижим оазис или неотбелязан на карта остров заради който трябва да прекося бури без да съм сигурна дали трябва да стигна до него. Ние идва след това. Общността, свързаността с отсрещния е празникът на живота. За да не съм само аз. Какво толкова лошо има в това да не си само ти. Все едно да пуснеш река да тече и да очакваш, че тя ще поиска да не тече, а да си стои просто така във въздуха, като инатлива топка антиреалност. Дори да опитваме да отгатваме бъдещето си постоянно ние не сме нереалност, ние сме просто ние, които искат да бъдат по-различни утре, отколкото днес. Не за друго, а защото в рисуването винаги има смесване на цветове.
Близки същества.
Естественото продължение на аза е да има и друг аз, който да му помогне да осъзнае, че е личност. Че може нещо. Че трябва да бъде.
Без прегръдка човек е способен да се побърка. Е, може би не всеки, но може би почти всеки.
Досегът на душите е нещо отпреди реализирането на хората като хора. Всяка майка е потенциално обвързана с детето си отпреди то да се появи. Всеки човек е обвързан с любимия си потенциално много преди да го срещне. Още откакто е създаден светът законите са положени. И да, те се променят, но ако животът е създаден, за да живее, той ще живее.
Смисъл.
Ако не пофилософствам десет... хиляди пъти на ден, ще се побъркам. Да, вярно е. Всяка мисъл в главата ми, която няма конкретна цел като това да вдигна ръката си или да си протегна крака, е философстване. Разговор със самата мен и със силите, които влияят на мислите в главата ми.
Да усещаш връзка с нещата, които не разбираш, е толкова въодушевяващо. Да ги намериш, да ги срещнеш, да ги предвидиш. Да те изненадат. Да погледате залеза заедно. Животът без непознатото би бил толкова скучен. Ако знаем всички вселенски закони, те няма да са закони, а просто камък, върху който стъпваме. Ще се опитаме да ги пренапишем. Все някой в някой тъмен момент на себе-неоткриването си ще опита. И ще унищожим света.
Пътят пред нас е тъмен. Не е нужно някой да го осветява специално за нас. Нужно е ние да определим кой е той. Нужно ли ни е да знаем как сме създадени, за да имаме смисъл? Може би да, може би не. Но без смисъл няма да има и мисъл, нито ще останат импулси, които да продължават да се движат. Защото ако няма кого, какво да срещнеш, ще останеш където си. И няма да има нужда от обяснения.
Може би вашите категории са други. Но не в това е въпросът. Мои мечти. Продължавайте да ме побърквате. Но аз съм щастлива, даже да стоварите света върху главата ми. Защото аз ще съм нещастна именно защото съществувате вие. И точно затова няма да съм нещастна. Разходете се до залеза. Красив е. Но не приписвайте тази меланхолия на мен. Аз съм щастлива.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
palenka (Пепи), благодаря за споделеното! Думичките мотивация и цел не са ключови за мен, но може би за всеки е различно.
-
Нещастен, щастлив: не е до настройка, а до вътрешна удовлетвореност. А смисълът не идва, а го има ако има мотивация и цел. Мечтите се осмислят само когато си ги поставиш като цел.
-
Пак повтарям, тук Младен няма как да ти отговори. Пиши му на лични. И на мен ще ми е интересно да видя резултата от този сблъсък. Като/ако се разберете, мога да поставя резултата от този спор тук. И на мен ще ми е интересно да го видя, може би и на други. Но темата на горния текст не е религиозна, макар и да се засяга темата за вярата. Ако не ти се четат философски текстове, моля, не чети. Обичам да философствам. Текстът горе не е с религиозна насоченост, а просто засяга вярата, защото аз самата нямам претенцията да съм религиозна, а просто вярваща.
-
"Сблъсъкът" моля да се случи на лични, тук не е арена. Той има ограничение (несправедливо, точно заради невинни желания от разни много добронамерени, разбира се, хора за спорене) в коментарите. Няма как тук да се извърши подобен "сблъсък". Автор, който много уважавам, твърде много е патил от такива невинни опити за спорене. Няма как да говоря от негово име. Следващите коментари ще трия. Пишете на лични, ако искате да се разбирате с някой човек конкретно.
-
Да разбирам ли, че в случая имам ролята само на пощенски гълъб?
Ще се разсърдя. По-добре му пиши на лични, ако искаш да се разберете. Сигурна съм, че ще се изяснят нещата. Не мога да говоря от негово име. И не обичам в моето коментарно поле да се нападат коментиращи. Моля, имайте предвид това за в бъдеще. -
sauronboab (Борислав Ангелов), благодаря за споделеното! Интересни разсъждения предлагаш. Но кой има смелост да твърди, че знае със сигурност каква е реалността?!
-
Твърде абстрактно е описана действителността. Наистина, човек трябва да мисли абстрактно, за да я наблюдава. Защото човек не е така голям, че да може да обозре голямото, без да го види в малкото. Но, реалността не е абстрактна, а действителна и простите описания и подхождат повече. Защото кратките описания са истина, която може да бъде описвана в много томове, само защото истината се потвърждава от всичко съществуващо и може да се обясни чрез него, защото навсякъде е същата.
За спора в коментарите:
Митологичните богове, действително не могат да конструират бъдещето. Те имат нужда от мойри, и всякакви други предсказатели и орисници за да се догатнат до него. За истински Бог, това е несъстоятелно. -
Квазар (DIMOnic), никой тук не твърди такива неща. Струва ти се. В някаква степен твърдим точно това, което и ти. Прочети пак. Поетичният поглед към света не пречи на вярата. Нито съмнението, ако е в здравословни измерения. Не можем да отричаме склонността на човек да се съмнява. И ако искаме да му помогнем да вярва, трябва да я признаем. Иначе той просто ще избяга от нас и няма да му помогнем. Младен е дал достатъчно знаци, че е вярващ. От него имам само хубави впечатления. Не се страхува да се гмурне в най-мрачните дълбини на съзнанието си. Но и той не е тема на текста! Ще ми е интересно да прочетеш и есето ми "Бог е създал съществуването. Съществува ли Бог?", стига да не ти причини страдания или терзания. И аз вярвам. Но със склонност да мисля странно и да приемам света дори твърде много, какъвто е, макар и да продължавам да мечтая.
Хубав ден! -
Квазар (DIMOnic), дали оптимизмът или песимизмът е по-правилен като гледище също не е тема на текста. Но все пак може би има връзка с темата. Навярно горният текст, написан от песимистично гледащ на света човек, би изглеждал доста по-различно. Но не е в това въпросът Философстването е доста по-полезно за света от извършването на престъпления, например. Та, философстващ човек, даже било то и оптимистично, не мисля, че заслужава кой знае какво порицание от ближните си. Е, стига да не забравя света от философстване. А хората имат нужда от прегръдка. Това си е факт. Не всеки е склонен към философстване. Реалността никой човек не може да каже изцяло каква е. На някои хора просто повече им подхожда оптимистичната, на други - песимистичната, а на трети - някоя съвсем друга. Като гледане на света през цветни стъкла. Няма лошо човек даже да гледа през бинокъл, или да си зарие главата в пясъка като щраус. Стига да вижда същината Или поне да се опитва.
-
Квазар (DIMOnic), доста мрачна картина рисуваш, но не я виждам в коментара на Младен, а в твоя. Благодаря за споделеното. Контролирането на живота и предоставянето му на съзидателната сила на света не си противоречат взаимно. И най-подреденият и амбициозен човек в крайна сметка има съдба не каквато е искал, а каквато се случи. Разбира се, че вкопчените в контрола на живота ще изпуснат самия живот. Но не това е темата на горния текст, нито на коментарите, които коментираш. Надявам се да не сме те засегнали по някакъв начин. Това, за което спориш, е казано в коментарите преди теб. Стига да видиш.
-
vega666 (Младен Мисана), благодаря! Твоята гледна точка за бъдещето е много убедителна дори само от гледна точка на опита, който хората имат. И много красива. Интересно е, дали можем да отгатнем всички варианти за бъдеще и да се подготвим за тях? Да се молим да не се случат най-лошите и да се надяваме да се случат най-добрите. Имайки наум повече варианти, ще се подготвим по-добре за неочакваното. И ще се радваме повече на сбъдването на някои мечти. Защото винаги, поне някои мечти, се сбъдват.
-
Това есе е бездна от мисли и емоции, блъскащи се едни в други. Бих определил финалът му като умерено оптимистичен и най-важното - прозорлив. Много важен въпрос в него е въпросът за поставяне на живота изцяло в наша власт. Не зная доколко това е възможно. Не зная дали и самият Бог е в състояние да конструира изцяло бъдещето. Иначе за какво са мойрите и особено Атропос. Ние можем да искаме мечтите ни да станат реалност и да действаме в тази насока с всички налични средства. Но съм убеден, че бъдещето ни прилича на малко пухче. Когато решително протегнем ръце към него, то се отмества в незнайна посока. Това не означава, че не бива да искаме покриване на мечтите
си с бъдеще. Възхитително разсъждаваш, Йоана. Заразително!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
