Спрете земята, искам да сляза!
ЛАЗАРОВДЕН е днес. Утре е ЦВЕТНИЦА. Хубави християнски празници.
В разговор по телефона сутринта, моя близка, която живее в близко село отскоро, ми каза: "При съседите има лазарки, пеят и играят. Много е хубаво, но ние няма да ги поканим у нас, защото... няма с какво да ги почерпим!"
Лазарките, неомъжени млади момичета, ходят из селото, с венци от цветя и здравец, пеят и играят хоро в дворовете, за здраве и берекет, спорна и благодатна година.
Но в този дом няма да влязат днес...
Заболя ме, много!
Няма да влязат, защото традицията повелява да се даряват сладки, бонбони, орехи, ябълки и дребни монети.
Нямаме с какво да ги почерпим!!!
Тези хора са интелигентни, тя е учителка, мъжът е пенсиониран отскоро механик на кораб, фитер, дъщеря им също е учителка. Цял живот са учили, работили и създавали блага, раздавали са се и са помагали на много хора. Те никога не са били безработни, но и никога не са били толкова зле. Само... в старото време, онова, което завинаги си отиде, за добро, или за лошо! Тогава всички живееха нормално...
На никой, нищо не пада отгоре, е, само на "другарите", в "оня" строй. Те бяха "богоизбрани"... Но имаше ли просяци, клошари, гладни и толкова нещастни хора, забравени от бога и от властимащите? Имаше ли такава престъпност, убийства за пет лева, наркомания, безработица, обезлюдени села и пустеещи земи? Напускаха ли децата ни родния дом, да търсят достоен живот в чужди земи?
Знам отговора! Не плача за "системата", която ни прецака тогава, неее! Нищо подобно! Може и да не празнувахме Коледа и Великден, да чакахме Дядо Мраз и бананите, и кубинските зелени портокали с нетърпение, да гледахме само Първа и Втора програма, но имаше ли дом с празен хладилник, заключвахме ли домовете си, слагахме ли решетки на прозорците и блиндирани врати, спяхме ли в палатки, и обикаляхме ли на "стоп" надлъж и нашир? Младите не помнят това, някои и не бяха родени...
Сега е Демокрация! Власт на Народа! От народа, за народа, или... срещу народа!
Да си лишен от елементарни неща, да се спотайваш от страх и срам, че нямаш едни бонбони у дома, с които да почерпиш, това как се нарича? Позор? Унижение? Срам? Защо?! Кой ни докара дотам?
Керванът си върви, кучетата си лаят, или отчаяно подвиват опашка...
Накъде вървим, т о в а ли е нашият път, това ли заслужихме? Защо дипломирани лекари, инженери, учители, способни и умни хора, изнемогват и стават шофьори, пазачи и продавачи на сергия, обиждани и незачитани от никой? Защо родителите ни, които цял живот са се трудили, днес са на ръба на оцеляването, с мизерни пенсии? Защо младите майки търсят начин да родят децата си "навън", не и в тая държава, нехаеща и безразлична, престъпно безхаберна и отчайващо жестока към всички, останали тук?
Как сами, притиснати и безнадеждно изоставени, да се залъгваме, че нещата ще се оправят? Този път води до Никъде! Аз си отивам!
СПРЕТЕ ЗЕМЯТА, ИСКАМ ДА СЛЯЗА!
16 април 2011 г
© Таня Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Няма нищо, което да се е променило към по- добро, напротив. Особено за хората на средната възраст, каквито бяхме, когато ни завари "демокрацията". Нещата ще се оправят, "ама друг път", както се казваше в един хубав български филм. Поздрави!
-
Благодаря, Десислава! Не се страхувам да го кажа, но това не е достатъчно! Трябва да направим така, че да не го говорим или пишем,а сериозно да се замислим накъде отиваме, какво искаме и как да го постигнем. Откъде идваме, е ясно!
-
Здравей Таня, много ме развълнува това което си написала!!!Харесвам хора,които не се страхуват да признаят,че това което ги заобикаля и в което живеят не им харесва.Защото нещо се е пропукало изобщо навсякъде.Аз лично мисля ,че нещата в самите нас не са ОК защото позволяваме на машината да ни смила и то безропотно,подчиняваме се на някакви измислени правила,а това е много тъжно.Навярно някой ден Земята наистина ще спре,защото сама ще се откаже ,обидена от толкова унищожение.Поздравявам те за откровеността и емоционалността ти.Смисълът е да изживяваме нещата и да си запазваме душите!!!
-
Истината е такава!
Благодаря за прочита, Мишо, Ели! -
... и на мен ми се иска да ,,сляза''... Поздрав, Таня!
-
Много силно казано!Тъжно, но факт!
-
добре!
-
Вървим по пътя си, добър и лош!
Благодаря ти! -
Човек винаги трябва да извърви житейският си път!.. Поздрав Таня!
-
Бих се учудила, ако си добре!
Въпреки това, аз съм оптимист, доколкото да си такъв, е възможно тук и сега! -
Имай вяра
Аз не бих напуснала България.
А вярвай ми - и в момента на мен ми е трудно. -
Да, знам!
Преди "демокрацията", много неща ме ядосваха, но всички бяхме на един хал...
Сега и Господ не може да ни помогне!
Никъде няма да ходя, освен на гости на двете ми деца, които не са тук!
-
Всъщност и тогава ги имаше, но не ги изваждаха на показ. Емоционално е, но не можем да сравняваме двете системи - аз помня опашките за банани, непрестанния дефицит - олиото изчезваше септември-октомври, брашното, яйцата по Великден.
Срещала съм и просяци, измолващи 10 стотинки за една цигара, или не им "достигнали" пари за влака. Сега между другото даже се парадира с бедността, циганки майки разнасят из цяла София невръстни пеленачета да просят. Знаеш ли, че просията е бизнес?
И има още нещо - ние сме все още тук. Поне аз А ти? -
Да! Напълно излишни, затормозяващи и заробващи "нови технологии"!
Обикновените хора, са подложени на геноцид, завоалиран с гръмки думи, като прогрес, възход, съвършенство... -
Има решение и то е просто. За съжаление, както казва един от великите философи Гаус (за много хора той е най-напред велик философ и чак тогава един от най-великите математици на всички времена), цитирано свободно: "Всяко нещо (проблем) има едно просто решение и то е грешното". Въпреки това, и напълно осъзнавайки безнадеждната утопия в казаното, ще кажа: Основата на всички недобри неща на тоя свят е, че всички позволяваме на определени, недобри пермутации на човешкия род, да изземват реусурси, да предлагат измислени индустрии (например все повече безсмислени картинки по все по-нови,излишни и ненормално скъпи програми, кой знае защо наричани с измислената и нищо незначеща дума "софтуер", които са абсолютно ненужни, но са прославяни като върха на човешкото съвършенство, или свръхизмислени коли с "екстри", нищо непредставляващи, освен за да се фукат съшите тези "изземвачи на ресурс"
, вместо с тези ужасяващи разхищения на ресурси, храна и бъдещ живот да се хранят и спасяват хора... -
Написах го, в емоционален момент! Крайно е, но ме разтърси...
Обичам Родината и Земята, искам да живея тук, но всичко е толкова пошло, отчайващо и непоправимо, че в такива моменти, ми се иска "да сляза"! -
Дано намериш по-верен път!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Любо!