Среща ONLINE

Есета

2K 0 8

1 мин за четене

СРЕЩА ONLINE

Ти си там някъде. Непознат.

Сам като мен.

Разговаряме “ONLINE”.

Опитвам се да надникна в очите ти - светещ екран.

Опитвам се да усетя топлината ти - хладни клавиши.

Опитвам се да докосна устните ти - стъкло.

Опитвам се да чуя гласа ти - тишина...

Телата ни са разделени в пространството.

      “ONLINE” остават само душите ни -
         нека нежно да се докосват...
         Да си подарим малко нежност
         в този груб свят,

когато

времето

на нашето

земно

пътуване

изтича

като

пясък

между

пръстите

ден

след

ден

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Бисерче (Бистра Малинова)

Хубав стих, Даша!

2007-01-14T21:27:00+02:00
LONTANA (Даша)

Пак не съм разбрана - не става въпрос за конкретна среща и за конкретен човек.Разбира се, че няма онлайн-любов. Може да има такова влюбване, но влюбването още не е любов.

2007-01-14T20:55:51+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Няма он-лайн любов!
Предложи му да се видите! Някога...Някъде...Вярвайте в тази среща...И цялата вселена, както говори Куелю, ще ви помогне да се осъществи!

2007-01-14T20:49:59+02:00
LONTANA (Даша)

Никъде не съм казвала нищо друго.Става въпрос за невъзможността да видиш, да чуеш, да докоснеш непознатия събеседник и тази невъзможност често му дава "основание" да бъде груб, да обижда. Случвало ми се е и затова тези думи са по-скоро призив за човещина в отношенията. Явно грешно съм разбрана. Не става въпрос за т.н. "виртуален секс". Мен той не ме интересува.

2007-01-14T20:45:07+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Прекрасен стих!
Случвало ми се е!
Усещането си го описала...
Невероятно добре!

2007-01-14T18:02:34+02:00