13.01.2007 г., 1:34 ч.

Среща ONLINE 

  Есета
1683 0 8
3 мин за четене

      СРЕЩА  ONLINE

 

      Ти си там някъде. Непознат.

      Сам като мен.

      Разговаряме ONLINE”.

      Опитвам се да надникна в очите ти - светещ екран.

      Опитвам се да усетя топлината ти - хладни клавиши.

      Опитвам се да докосна устните ти - стъкло.

      Опитвам се да чуя гласа ти - тишина...

      Телата ни са разделени в пространството.

      “ONLINE остават само душите ни -
         нека нежно да се докосват...
         Да си подарим малко нежност
         в този груб свят,

      когато

      времето

      на нашето

      земно

      пътуване

      изтича

      като

      пясък

      между

      пръстите

      ден

      след

      ден

      ... 

© Даша Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих, Даша!
  • Пак не съм разбрана - не става въпрос за конкретна среща и за конкретен човек.Разбира се, че няма онлайн-любов. Може да има такова влюбване, но влюбването още не е любов.
  • Няма он-лайн любов!
    Предложи му да се видите! Някога...Някъде...Вярвайте в тази среща...И цялата вселена, както говори Куелю, ще ви помогне да се осъществи!
  • Никъде не съм казвала нищо друго.Става въпрос за невъзможността да видиш, да чуеш, да докоснеш непознатия събеседник и тази невъзможност често му дава "основание" да бъде груб, да обижда. Случвало ми се е и затова тези думи са по-скоро призив за човещина в отношенията. Явно грешно съм разбрана. Не става въпрос за т.н. "виртуален секс". Мен той не ме интересува.
  • Прекрасен стих!
    Случвало ми се е!
    Усещането си го описала...
    Невероятно добре!
  • На друго място в този сайт казваш точно обратното...
  • Поняко един непознат, може да те разбере повече, отколкото някой до теб. Но все пак е онлайн
    Много е хубаво!!!
  • Даша, при съвременните технологии може да се види и чуе събеседника.
    Чудесно е есето!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??