Среща ONLINE
СРЕЩА ONLINE
Ти си там някъде. Непознат.
Сам като мен.
Разговаряме “ONLINE”.
Опитвам се да надникна в очите ти - светещ екран.
Опитвам се да усетя топлината ти - хладни клавиши.
Опитвам се да докосна устните ти - стъкло.
Опитвам се да чуя гласа ти - тишина...
Телата ни са разделени в пространството.
“ONLINE” остават само душите ни -
нека нежно да се докосват...
Да си подарим малко нежност
в този груб свят,
когато
времето
на нашето
земно
пътуване
изтича
като
пясък
между
пръстите
ден
след
ден
...
© Даша All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав стих, Даша!
-
Пак не съм разбрана - не става въпрос за конкретна среща и за конкретен човек.Разбира се, че няма онлайн-любов. Може да има такова влюбване, но влюбването още не е любов.
-
Няма он-лайн любов!
Предложи му да се видите! Някога...Някъде...Вярвайте в тази среща...И цялата вселена, както говори Куелю, ще ви помогне да се осъществи!
-
Никъде не съм казвала нищо друго.Става въпрос за невъзможността да видиш, да чуеш, да докоснеш непознатия събеседник и тази невъзможност често му дава "основание" да бъде груб, да обижда. Случвало ми се е и затова тези думи са по-скоро призив за човещина в отношенията. Явно грешно съм разбрана. Не става въпрос за т.н. "виртуален секс". Мен той не ме интересува.
-
Прекрасен стих!
Случвало ми се е!
Усещането си го описала...
Невероятно добре! -
На друго място в този сайт казваш точно обратното...
-
Поняко един непознат, може да те разбере повече, отколкото някой до теб. Но все пак е онлайн
Много е хубаво!!! -
Даша, при съвременните технологии може да се види и чуе събеседника.
Чудесно е есето!!! Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
