14.12.2009 г., 12:32

Страданията ни днешни са само плод на спомена за някогашното блаженство

2K 1 3
1 мин за четене


 Понякога душата ни се гърчи в неописуеми непоносими мъки и тегоби. Усещаме се изгубени сякаш за света.
 Какво означава да се гърчиш от болка? Да страдаш за нещо или за някого, който вече го няма? 
 Днес е Коледа и хиляди хора празнуват на топло с обичните си хора. Домовете им са празнично украсени. Всички или поне повечето хора се веселят и са щастливи… 
Помня как, когато бях малка, очаквах с нетърпение идването на коледните празници, тогава всички си отивахме на село и там… там беше истинско блаженство. "Този таван е пълен със спомени за мен, прекарвахме летата си на морето, а зимата – вкъщи… край огъня… скреж по прозореца… сняг… снежни топки и… правене на снежни човеци. Аз и мама направихме наистина голям снежен човек. Той ми подари този шал. Вижте… той беше истински снежен човек!" Раймонд Бригс (Снежният човек) 
Сега ги няма онези неща, светът е различни, променящ се… няма я Коледа… нищо не е същото. 
Човек страда, когато нещо си отиде, страда от промените. Понякога свикваме с нещо и, когато някой ни го отнеме или просто обстоятелствата станат такива, че то просто си отиде… ни боли… и ни липсва. Тази липса прояжда душите ни и ги кара да се гърчат в агония. Спомените имат двойно острие… понякога могат да бъдат толкова весели и хубави, да ни карат да се смеем и да подскачаме, а друг път… ни карат да мълчим, да мислим, да стоим само до прозореца с насълзени очи, сподавени бляна по екстаза, който би могъл да бъде… Но никога няма да бъде, екзистенциалните опори са разрушени, възвръщането в онзи свят на спомени се оказва невъзможно и тогава не ни остава нищо друго освен да продължим напред. Да продължим и да отворим сърцата си за нови неща и хора, които по – късно ще си тръгнат… и ще оставят същите следи в сърцата ни и ние отново ще си спомняме с болка за някогашното щастие. Чрезмерната ми скръб покой за миг намира, щом до гроба на приятеля приседна." (Ибн Заят) 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Морела Морт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хората си отиват, но Бог остава!
  • Благодаря ти, споделям мнението ти макар често да не го осъзнавам...
    Хубаво есе- прекрасно заглавие!
  • Споделям напълно! И аз много пъти съм се замисляла върху това.
    " Миналото е кофа, пълна с пепел!" Колкото по-рано осъзнае човек, че няма смисъл да се рови в нея, а трябва да се концентрира върху настоящето и бъдещето, толкова по-добре!

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...