14 дек. 2009 г., 12:32

Страданията ни днешни са само плод на спомена за някогашното блаженство

2K 1 3
1 мин за четене


 Понякога душата ни се гърчи в неописуеми непоносими мъки и тегоби. Усещаме се изгубени сякаш за света.
 Какво означава да се гърчиш от болка? Да страдаш за нещо или за някого, който вече го няма? 
 Днес е Коледа и хиляди хора празнуват на топло с обичните си хора. Домовете им са празнично украсени. Всички или поне повечето хора се веселят и са щастливи… 
Помня как, когато бях малка, очаквах с нетърпение идването на коледните празници, тогава всички си отивахме на село и там… там беше истинско блаженство. "Този таван е пълен със спомени за мен, прекарвахме летата си на морето, а зимата – вкъщи… край огъня… скреж по прозореца… сняг… снежни топки и… правене на снежни човеци. Аз и мама направихме наистина голям снежен човек. Той ми подари този шал. Вижте… той беше истински снежен човек!" Раймонд Бригс (Снежният човек) 
Сега ги няма онези неща, светът е различни, променящ се… няма я Коледа… нищо не е същото. 
Човек страда, когато нещо си отиде, страда от промените. Понякога свикваме с нещо и, когато някой ни го отнеме или просто обстоятелствата станат такива, че то просто си отиде… ни боли… и ни липсва. Тази липса прояжда душите ни и ги кара да се гърчат в агония. Спомените имат двойно острие… понякога могат да бъдат толкова весели и хубави, да ни карат да се смеем и да подскачаме, а друг път… ни карат да мълчим, да мислим, да стоим само до прозореца с насълзени очи, сподавени бляна по екстаза, който би могъл да бъде… Но никога няма да бъде, екзистенциалните опори са разрушени, възвръщането в онзи свят на спомени се оказва невъзможно и тогава не ни остава нищо друго освен да продължим напред. Да продължим и да отворим сърцата си за нови неща и хора, които по – късно ще си тръгнат… и ще оставят същите следи в сърцата ни и ние отново ще си спомняме с болка за някогашното щастие. Чрезмерната ми скръб покой за миг намира, щом до гроба на приятеля приседна." (Ибн Заят) 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Морела Морт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хората си отиват, но Бог остава!
  • Благодаря ти, споделям мнението ти макар често да не го осъзнавам...
    Хубаво есе- прекрасно заглавие!
  • Споделям напълно! И аз много пъти съм се замисляла върху това.
    " Миналото е кофа, пълна с пепел!" Колкото по-рано осъзнае човек, че няма смисъл да се рови в нея, а трябва да се концентрира върху настоящето и бъдещето, толкова по-добре!

Выбор редактора

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...