posh` (Таня Атанасова)
267 5344
19.02.2009 г., 14:28 ч.

Страница от дневника на една отчаяна бивша съпруга... 

  Есета » Други
1501 1 18
1 мин за четене

 

Беше толкова истински, колкото и страхът. Виждах всичко през изкривената призма от съмнения и ревност. Бях луда! Но сега съм друга. Нормална, скучна, "отчаяна съпруга" на битовизма, а дори нямам при кой да се прибера и да вдигна кавга до небесата за чорапите на пода или за това, че слуша телевизора, вместо мен... Преподреждам гардероба и пробвам тоалетите - за всеки повод, във всеки стил, имам специална чантичка за всеки. Няма те само теб да кажеш, че пак съм се нагиздила като циганка, че тази блуза е прекалено ярка, полата - тясна, гримът - излишен.Ти ме харесваше мокра, по хавлия, зачервена от горещата вода и трепереща. Прегръщаше ме и се мокреше, но никога не ти е пукало от някакви си обстоятелства или детайли, когато искаш да си с мен, да ме имаш. Не те интересуваха погледите, когато ме носеше на ръце до дансинга или когато се целувахме в магазина. Иска ми се да можех да спра времето някъде по средата на тези два мига...

Защо любовта трае, казват, само три години? Щом е толкова жива в спомените и сънищата, защо умира така бързо в деня, когато не се видиш в другия. А той е още в теб, защо се разминават винаги силните желания? Пожарната страст угасва... Значи ли това, че трябва не да следваме желанията и поривите на сърцето, а да избираме винаги добрия, сериозния, точния. Този, който знаем, че ни обича повече, отколкото ние него? Дали сценаристите на романтични филми са щастливи, дали вярват във вечната пламенна любов? Защо винаги филмът свършва с целувка или сватба? Ами после???

После... е пепелта, в която ровиш за причини. А тя е само една - няма вечен огън.

Господи! Как се моля да се върнеш и да ми докажеш, че греша...

 

 

 

© Таня Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е!
  • Не съм се засегнала, просто шегата ти не струва
  • Някой май си е загубил чувството за хумор, аз на шега го казах това, а пък ти взе, че се засегна...
  • Силно!
  • Хубав текст.
    Съвсем като лично преживяване
  • Вилдан, радваш ме!И аз чета твоите прекрасни стихове.
    Сашка, дали след време този огън наистина е толкова нужен?Важното е, както се казва, да има какво да остане след него...
  • Таничка, ти си толкова млада, а вече помъдряла... За съжаление - няма вечен огън, но и без него не може! Пожелавам ти щастие!
  • Силно перо имаш, Таня! Чета те с удовлствие!
  • Филип, не знам колко пъти да кажа, че това е просто есе...Не съм се женила, не съм разделена с никой и т.н.
    Весела, изключително е красиво да се вярва.Аз говоря за това, че не любовта умира, а само една част от нея, най-важната-страстта, привличането, тръпката.
    Благодаря на всички останали!Радвам се, че сте прочели.
  • Таничка, отвори гардероба,нагизди се като циганка.....
    Най- много трябва да обичаме...себе си...
    Поздрави!
  • Ох,не го мисли...сега.
    Поши!
  • Хареса ми и на мен много!!!
  • Ами да, по принцип няма вечни неща, но не съм сигурен съвсем.Есето ми хареса макар, че да си призная не го разбрах съвсем. А ти да не си решила да се жениш между другото???
  • Ох...Милото ми агънце Понякога ми се струва много сладко, че си в периода, в който вярваш във вечни неща...
  • "После... е пепелта, в която ровиш за причини." - това ми е любимо . А като цяло всичко е страхотно. Но въпреки всичко вярвам, че има любов за цял живот, може би е прекалено наивно, но искрено се надявам това да е така . А за "happy edn"-a, не мисля, че съществува такова понятие в истинския живот! Поздрави от мен за това, което си написала .
  • Мерси, Пер.При описване на чувства в прозата се получава по-добре, когато си го почувствал.Който не е, не може да подбере думите, не знае с какво да сравни усещането.За мен е комплимент, че прилича на лично изживян (макар да не е като цяло, само откъслечни моменти), понеже това значи, че съм успяла да пресъздам достоверно чувствата.
  • Много си е добре заглавието. "Отчаяна бивша съпруга", а не бивша "отчаяна съпруга"! А възрастта, редакторче, няма нищо общо с написаното. Защо трябва винаги авторът да се идентифицира с героя?! Може би защото е в категория "есе"? Да, наистина бих сложил произведението в "Проза" - "Разкази". Поздрав!
  • Лично преживян до някъде...
    Заглавието...ами просто не можах да измисля нищо, а не исках да го оставям без.Дайте идеи за ново.
Предложения
: ??:??