Страница от дневника на една отчаяна бивша съпруга...
Беше толкова истински, колкото и страхът. Виждах всичко през изкривената призма от съмнения и ревност. Бях луда! Но сега съм друга. Нормална, скучна, "отчаяна съпруга" на битовизма, а дори нямам при кой да се прибера и да вдигна кавга до небесата за чорапите на пода или за това, че слуша телевизора, вместо мен... Преподреждам гардероба и пробвам тоалетите - за всеки повод, във всеки стил, имам специална чантичка за всеки. Няма те само теб да кажеш, че пак съм се нагиздила като циганка, че тази блуза е прекалено ярка, полата - тясна, гримът - излишен.Ти ме харесваше мокра, по хавлия, зачервена от горещата вода и трепереща. Прегръщаше ме и се мокреше, но никога не ти е пукало от някакви си обстоятелства или детайли, когато искаш да си с мен, да ме имаш. Не те интересуваха погледите, когато ме носеше на ръце до дансинга или когато се целувахме в магазина. Иска ми се да можех да спра времето някъде по средата на тези два мига...
Защо любовта трае, казват, само три години? Щом е толкова жива в спомените и сънищата, защо умира така бързо в деня, когато не се видиш в другия. А той е още в теб, защо се разминават винаги силните желания? Пожарната страст угасва... Значи ли това, че трябва не да следваме желанията и поривите на сърцето, а да избираме винаги добрия, сериозния, точния. Този, който знаем, че ни обича повече, отколкото ние него? Дали сценаристите на романтични филми са щастливи, дали вярват във вечната пламенна любов? Защо винаги филмът свършва с целувка или сватба? Ами после???
После... е пепелта, в която ровиш за причини. А тя е само една - няма вечен огън.
Господи! Как се моля да се върнеш и да ми докажеш, че греша...
© Таня Атанасова All rights reserved.
