5.10.2005 г., 19:33 ч.

Студ 

  Есета
2295 0 7
2 мин за четене

Студ

 

Стоя сам през ноща. Скупчен в тясното ъгълче на моята стая. Треперя, зъзна! Единственото нещо, което усещам е студът, който прорязва цялото ми същество. Устните сини като ранното лятно утро, очите почервеняли от безспирните сълзи, който падат от тях, лrцето в белези от сълзи, който ми напомнят за отминалите грешки и незбъднатите мечти, щипят, но не просто щипане, усещам и болка! Прекалeно много болка влята в моята малка и крехка душа, прилича на микробус на трафикант, който идва от границата и дори няма място в него за себе си. Устата се отваря, а дъхат също сякаш трепери от студа и аз го виждам както виждам сутринната мъгла по пътя към училище. Аз съм навлякан с три полота, пет вълнени блузи и три от най-дебелите якета, също така чувам как до мен пламти парното, ала все пак чуствам студенината как се врязва в вените ми, продължава с кръвта ми през цялото тяло и накрая се натрупва в сърчицето ми. Защо ми е студено, та аз съм на най-топлото място на планетата, та аз съм вкъщи! Ала нима болката не е студ, нима самотата е нещо друго. Точно това е болката, тъгата, самотата и страхът, събрани образуват снежна виелица вътре в мен, от която нищо не може да ме защити или стопли! Вътре аз съм гол пред снежните виелици на северния полюс! Нима би трябвало доброто, което съм направил спрямо другите да ме стопли, нима когато човек помага на някой се стопля отвътре, НЕ! Нима тази помощ, която съм дал на другите трябва да ми даде подслан от собствените ми несигурности? На някой друг може би, но не и на мен!

Сега седя сам в малкото ъгълче на моята стая гол изложен на студа и се чудя дали да изоставя студеният свят! Дали да тръгна по тъмния тунел, на който от другия край ме чака светлина! Дали да се предам пред студът в мен, в всички живи същества, дали да се предам пред всичкият безмилостен студ на земята!?

© Стивън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Още първият коментар приканва да поправите множеството правописни грешки. И така си стои това есе 13 години!!!
    ноща - При членуване има "т" - нощта;
    лицето - вместо "и" се мъдри някакво "r";
    "белези от сълзи, който..." - в мн.ч. се пише "които";
    незбъднати - пише се със "с";
    навлякан - ???
    чувства - липсва "в" в средата;
    подслан - може би трябва да е "подслон"?;
    "да се предам пред студът" - пред студа - трябва да с кратък член...
  • И това е хубаво ...
  • Много ми харесваПочувствах се странно.Браво!Много е хубаво
  • мерси за оценката и мерси за савета, сигурен съм че ще ми е полезен
  • Не Не се предавай пред нищо и пред никого! Има една песничка на Peter Gabrielle - Don’t Give Up - поздравче за всички, които се питат ‘To be, or not to be?’
  • опа ... извинявам се ... развалил ми се е Word-а и аз го прегрледах набързата без да обърна жниамание защото нямаше нищо червено .... чудих се как така за първи път съм написал нещо без грешка .... пък ето ква била работата
  • А след като го написа прочете ли го?
    Ще те помоля да оправиш множеството правописни и пунктуационни грешки!
Предложения
: ??:??