1 мин за четене
Що за глупост е това? – би възкликнал всеки с насмешка (или почти). Любовта може да е изпепеляваща, изгаряща, пареща, гореща, топла... но студена... това е все едно да кажеш, че денят е тъмен, а слънцето – черно.
Сигурно е така. Любовта е такава. Кой не е изпитвал топлината от нежното докосване на любимия, кой не е усещал парещата устните първа целувка, кой не е почувствал горещите вълни, родени от прошепната в ухото мила дума... не е изгарял от страст, не е пролял пареща от раздялата сълза... едва ли има такъв човек.
Тогава... каква е тази студена любов... как може тя да носи не топлина, а хлад, как може вместо да изгаря - да смразява...?
Така, както може един поглед накриво, отправен от любимия, да роди сълза (отначало гореща, после топла и накрая съвсем изстинала). Както един жест на досада може да накара едно обичащо сърце да потрепери.
Такива почти среднощни мисли се въртяха в главата ми една нощ, когато напразно се опитвах да заспя. И станах, за да ги напиша и да се опитам да си ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация