Студена любов
Що за глупост е това? – би възкликнал всеки с насмешка (или почти). Любовта може да е изпепеляваща, изгаряща, пареща, гореща, топла... но студена... това е все едно да кажеш, че денят е тъмен, а слънцето – черно.
Сигурно е така. Любовта е такава. Кой не е изпитвал топлината от нежното докосване на любимия, кой не е усещал парещата устните първа целувка, кой не е почувствал горещите вълни, родени от прошепната в ухото мила дума... не е изгарял от страст, не е пролял пареща от раздялата сълза... едва ли има такъв човек.
Тогава... каква е тази студена любов... как може тя да носи не топлина, а хлад, как може вместо да изгаря - да смразява...?
Така, както може един поглед накриво, отправен от любимия, да роди сълза (отначало гореща, после топла и накрая съвсем изстинала). Както един жест на досада може да накара едно обичащо сърце да потрепери.
Такива почти среднощни мисли се въртяха в главата ми една нощ, когато напразно се опитвах да заспя. И станах, за да ги напиша и да се опитам да си ги обясня. И въпреки че не ми е много ясно как ще го направя, се надявах, че ще мога.
Общоприето е схващането, че любовта носи топлина, близост, че обичаният и обичащият се чувстват уютно в нея.
Така е... и все пак...
Сигурно няма и човек, който да не е усетил хлад от небрежен жест или обидна дума... често по невнимание... дума от устата на любимия. Или пък да не е потреперил от усещането, че любимият не го е разбрал... или не желае. Едва ли има някой, който да не е усетил парченце лед в сърцето заради преглътната дума... парченце като това в сърцето на Кай (защо ли пък се сетих за тази приказка?). Да не потрепервал като покрит със скреж заради неоценен жест. Не знам има ли такива хора. Ако има, те са истински щастливци.
Има много начини човек да потрепери от студ... дори когато е обичан. И когато обича... а може би именно защото обича...
Та ето какви мисли се въртят в главата ми. Така става, като не спя като нормалните хора през нощта. А може би тук е и причината за тях.
© Цветана Стефанова All rights reserved.
