Дъждът продължаваше да вали, отмивайки и последните следи от есенни листа по улицата. Почувствах как вятърът си играеше с моите коси, развявайки ги в леденото пространство. Едрите капки дъжд пронизваха моето тяло,карайки ме да стена и да се моля за топлина.За миг си представих малката кибритопродовачка, която е намирала живителната сила в малкото, мъждукащо пламъче на клечка от кибрит.Но, уви, аз бях сама, без нищо. В студа. Вървях, вървях… сякаш пред очите ми се нижеха цели дни, през които аз търсех малко топлина.Сякаш заобикалящата ме природа се беше настроила срещу мен. А студът… студът проникваше във всяка фибра на моето тяло, опитвайки се да ме надвие. Нямах повече сили да се боря. Седнах под едно дърво, чийто ствол не биха могли да обгърнат човешки ръце. Но и то сякаш не ме искаше. Клоните му, движени от вятъра, се заплитаха в косите ми и драскаха моето лице. Победена от умората и студа, с натежали от безсъние клепачи, аз само за миг затворих очи. Само за миг… Слънцето грееше вис ...