Калина85

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Затвори

• За мен
• Произведения 6
• Още
  • Следва 0
  • Последователи 0
  • Коментари от мен 3
  • Коментари за мен 6

Живот в неживота

Калина85

Есета

Клоните, брулени от студения вятър, се рееха в свободното пространство. Студ и топлина се размесваха в моята душа, неуспокоена и неразбрана дори и от майката природа. Студът - вкопчил се здраво, вледенявайки моето сърце и топлината – изгаряща душата ми. Двете стихии на природното чудо се стаиха в мо ...

2005-11-16T23:54:44+02:00  2068  2 

Най-голямото предизвикателство на времето

Калина85

Есета

Часовникът измерва времето. Механизъм, изтъкан от фини детайли, които са лесно нараними, и ако това се случи, часовникът спира. А времето? Дори часовникът да е замрял, времето го подминава, за да продължи вечния си път към… накъде пътува времето? Към какво? Може би иска да опознае непознатото, да по ...

2005-11-16T23:53:57+02:00  3987 

Мечтата

Калина85

Есета

Мечтата – пътешествие на фантазията.
Някой ме докосна неочаквано по рамото и ме попита какво правя. Откъсвайки се с нежелание от своите мисли, му отвърнах, че мечтая. Момчето ми се изсмя и каза, че мечтите са само за малките деца. И отмина. Понечих да го попитам защо мисли така, но знаех, че въпросъ ...

2005-11-16T23:47:54+02:00  5263  2 

Ще помогне ли историята на лъва да достигне звездите?

Калина85

Есета

България. Една дума, пропита с историята на славни битки и победи, но и обагрена с много кръв и жестоки погроми.
Умеем ли в днешни дни да извличаме най-плодотворното от уникалната история на лъва, за да му помогнем да достигне звездите? Изключително трудно е само в няколко реда да се опише всичко он ...

2005-11-16T23:47:15+02:00  2553 

Студът в моята душа

Калина85

Есета

Дъждът продължаваше да вали, отмивайки и последните следи от есенни листа по улицата. Почувствах как вятърът си играеше с моите коси, развявайки ги в леденото пространство. Едрите капки дъжд пронизваха моето тяло,карайки ме да стена и да се моля за топлина.За миг си представих малката кибритопродова ...

2005-11-16T23:45:05+02:00  2984  1 

За това са приказките...да те измъкнат от приказките, за да разбереш, че си човек

Калина85

Есета

Вървя по улиците, без път, без цел, не зная къде да отида. Копнея за онова вълшебно детство,което никога при мен не ще се върне.Но изведнъж, не по моя воля, краката ми ме понасят към едно приказно място. Попадам в градина, чийто ухание не бих могла да сравня с ничие друго. Градина, пълна с благоухан ...

2005-11-16T23:44:15+02:00  2777  1  1