Ако за човека са присъщи и тъмните, и светлите чувства и ако всяко от тези чувства е изградено от самостоятелни енергии с, така да се каже, свое мнение, то тогава какво е това нещо, което избира дали да се прояви тъмнината или светлината в човека? Най-вероятно това е енергия, избрала ролята на посредник, на уравновесител, на регулатор, на някой, който да характеризира човешката същност като свободно да избира себе си същество. Енергията на мисълта. Разум, наблюдаващ и преценяващ, с "разделителна способност", нещо, което се противопоставя на инстинктите, нещо, което има власт да избере за човека вярата в него самия, енергия, която не е лишена от спонтанни емоции. Не защото нейното присъствие не ги изключва, а защото когато осъзнае, че те са необходими, тя се отдръпва, но я има някъде в душата, откъдето наблюдава, разбира, мисли. И когато някоя емоция вземе превес, трудно е да се възстанови балансът без разум. И разумът трудно се намесва. Неговият единствен и най-голям враг е инстинктът. ...