Светът на чувствата

Ако за човека са присъщи и тъмните, и светлите чувства и ако всяко от тези чувства е изградено от самостоятелни енергии с, така да се каже, свое мнение, то тогава какво е това нещо, което избира дали да се прояви тъмнината или светлината в човека? Най-вероятно това е енергия, избрала ролята на посредник, на уравновесител, на регулатор, на някой, който да характеризира човешката същност като свободно да избира себе си същество. Енергията на мисълта. Разум, наблюдаващ и преценяващ, с "разделителна способност", нещо, което се противопоставя на инстинктите, нещо, което има власт да избере за човека вярата в него самия, енергия, която не е лишена от спонтанни емоции. Не защото нейното присъствие не ги изключва, а защото когато осъзнае, че те са необходими, тя се отдръпва, но я има някъде в душата, откъдето наблюдава, разбира, мисли. И когато някоя емоция вземе превес, трудно е да се възстанови балансът без разум. И разумът трудно се намесва. Неговият единствен и най-голям враг е инстинктът. Тогава трябва да се събуди друго чувство - спокойствието. Спокойствието осигурява на мисълта сила. А всъщност дали спокойствието е баланс между тъмното и светлото? Дали то е по-абстрактно от абстрактните тъмни и светли енергии? Дали то изобщо не съществува в тяхното пространство, а е просто общото състояние от техните отделни? Ами... не знам. Все още не ми е понятно тогава кое движи движението на емоциите в човека, кое спира едни и подстрекава други. Че човекът може сам да контролира този голям набор от сили в себе си, това е факт - но как? Ако той е изцяло този набор от сили, ако те абсолютно съставят неговата същност, то кое е това нещо, коя е тази енергия, която му предоставя правото на избор? И ако това е разумът, то тогава вероятно той има пълна власт над останалите емоции единствено в самото начало преди бурята, докато съумее да издържи на натиска, да отстои себе си, докато не затвори очи и не падне безсилен пред инстинкта.