Jul 30, 2013, 9:14 PM

Светът на чувствата

3.4K 0 0
1 min reading

Ако за човека са присъщи и тъмните, и светлите чувства и ако всяко от тези чувства е изградено от самостоятелни енергии с, така да се каже, свое мнение, то тогава какво е това нещо, което избира дали да се прояви тъмнината или светлината в човека? Най-вероятно това е енергия, избрала ролята на посредник, на уравновесител, на регулатор, на някой, който да характеризира човешката същност като свободно да избира себе си същество. Енергията на мисълта. Разум, наблюдаващ и преценяващ, с "разделителна способност", нещо, което се противопоставя на инстинктите, нещо, което има власт да избере за човека вярата в него самия, енергия, която не е лишена от спонтанни емоции. Не защото нейното присъствие не ги изключва, а защото когато осъзнае, че те са необходими, тя се отдръпва, но я има някъде в душата, откъдето наблюдава, разбира, мисли. И когато някоя емоция вземе превес, трудно е да се възстанови балансът без разум. И разумът трудно се намесва. Неговият единствен и най-голям враг е инстинктът. Тогава трябва да се събуди друго чувство - спокойствието. Спокойствието осигурява на мисълта сила. А всъщност дали спокойствието е баланс между тъмното и светлото? Дали то е по-абстрактно от абстрактните тъмни и светли енергии? Дали то изобщо не съществува в тяхното пространство, а е просто общото състояние от техните отделни? Ами... не знам. Все още не ми е понятно тогава кое движи движението на емоциите в човека, кое спира едни и подстрекава други. Че човекът може сам да контролира този голям набор от сили в себе си, това е факт - но как? Ако той е изцяло този набор от сили, ако те абсолютно съставят неговата същност, то кое е това нещо, коя е тази енергия, която му предоставя правото на избор? И ако това е разумът, то тогава вероятно той има пълна власт над останалите емоции единствено в самото начало преди бурята, докато съумее да издържи на натиска, да отстои себе си, докато не затвори очи и не падне безсилен пред инстинкта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...