Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
Пеньо Пенев
Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст, поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото социалистическо общество – Пеньо Пенев. „Когато се наливаха основите“, „Земята ще бъде родилка“, „Негово величество Човекът“, „Аз, един от народа“… Има ли смисъл да ги изброявам – от страниците на учебниците тези прекрасни стихове преминаваха в съзнанието на поколения наред, за да създадат представата за поета като човек на волята и на дълга, повярвал в настоящето и упорито отдаден на мечтата си да построи бъдещето. Но някъде там, извън часовете и учебниците, с половин уста и полвинчати думи се споменаваше за една друга „тъмна“ и неясна страна на същия този творец. А то, премълчаното и неизказаното, винаги буди по много интерес. Възпламенява въображението и кара хората да придават почти магичн ...