Свят, в който те няма, Господи!
Когато стените станат повече от бариерите /може би/ е време да си тръгнеш от представлението. Отказът не е непременно нежелание. Да проявиш наивност в илюзността на ставащото поставяйки на изпитание принципите си, е слабост. Казват, че човек надделява слабостите си, като преодолява своите зависимости. Не всяка форма на зависимост обаче е недостатък.
Зависимостта от морала, прави свободата поносима.
Зависимостта от чувствата - животът пълен.
Изборът - Достойнство - предполага отстояването на ценностни позиции,на принципи неподлежащи на договаряне. Всяко едно поставяне на етикет, води до ефекта на доминото - същностен /стойностен/ разпад.
Така, подчинявайки съдържанието на формата, стесняваш съзнанието лишавайки мисловния процес от мащаб.
...........................................................................................
Защо си причинявам(e) всичко това?
...........................................................................................
Не може да е толкова трудно!
Не може да няма начин!
Всяко възможно достижение, е въпрос на мотивация.
Страхът, е функционираща слабост.
Недостигът на култура поражда /почти винаги/ действен идиотизъм... ... ...
Е и!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Дали мисленето може да прецака удоволствието?=?
..............................................................................................
Какво да "облека" - меката дреха на обстоятелствена досада или строгата тога на аристократ на рециклирани усетности /думности/?=?
.................................................................................................
Измислих си Свят без теб, Господи. Но представата, съвършената представа за теб ми липсва, физически ми липсва. Възможно ли е????????????
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
Не търси представи, които са извън представите ни. Както се казва - липсва обхват 
