Свят, в който те няма, Господи!
Когато стените станат повече от бариерите /може би/ е време да си тръгнеш от представлението. Отказът не е непременно нежелание. Да проявиш наивност в илюзността на ставащото поставяйки на изпитание принципите си, е слабост. Казват, че човек надделява слабостите си, като преодолява своите зависимости. Не всяка форма на зависимост обаче е недостатък.
Зависимостта от морала, прави свободата поносима.
Зависимостта от чувствата - животът пълен.
Изборът - Достойнство - предполага отстояването на ценностни позиции,на принципи неподлежащи на договаряне. Всяко едно поставяне на етикет, води до ефекта на доминото - същностен /стойностен/ разпад.
Така, подчинявайки съдържанието на формата, стесняваш съзнанието лишавайки мисловния процес от мащаб.
...........................................................................................
Защо си причинявам(e) всичко това?
...........................................................................................
Не може да е толкова трудно!
Не може да няма начин!
Всяко възможно достижение, е въпрос на мотивация.
Страхът, е функционираща слабост.
Недостигът на култура поражда /почти винаги/ действен идиотизъм... ... ...
Е и!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Дали мисленето може да прецака удоволствието?=?
..............................................................................................
Какво да "облека" - меката дреха на обстоятелствена досада или строгата тога на аристократ на рециклирани усетности /думности/?=?
.................................................................................................
Измислих си Свят без теб, Господи. Но представата, съвършената представа за теб ми липсва, физически ми липсва. Възможно ли е????????????
© Димитър Георгиев All rights reserved.
Не търси представи, които са извън представите ни. Както се казва - липсва обхват 
