Сянката на невидимото

Ето един сладък парадокс за всички любители. Има ли сянка невидимото? „Абсурд!" - ще каже всеки набързо. Но... я да помислим!

Едно цяло измерение от нашата вселена си е по принцип невидимо и то с всякакви уреди. Някои казват, че го виждал само този, който има трето око.  Но аз мисля, че го виждат всички, които имат поне малко сърце. Тук, предполагам, нещо започва да изплува в съзнанието ни. Нека опростим нещата. Огледайте се сега около вас. Ще забележите, предполагам, местата, върху които е паднала светлата сянка на някой добър човек. Те ви радват душата. А има и други „по-тъмни", които направо ви дращят мозъка. Там някой си е оставил ръцете - свършил я е през куп за грош. Значи, все пак има нещо невидимо, което хвърля светлини и сенки.

Всъщност по темата са „работили" доста незнайни хора - бляскава идея; ярка личност; тъмен субект; мръсно подсъзнание; задна мисъл; тъмна страна; „кал"; „мъгла"; „помия"; светло прозрение; черна душа...