Събуждам се с мисълта за теб... знам, че думите няма да могат да опишат с точност това, което чувствам... болка и тъга, липсваш ми... премесени с безгранична обич. Сърцето ми се свива, сякаш дори и въздух не мога да си поема, сълзите ми започват да се стичат по лицето. Замислям се и си казвам: не може ли да заспя и да се събудя тогава, когато ти ще се прибереш и знам че ще ме вземеш и ще ме прегърнеш така силно. Всичкото това време не са дни, а сякаш години, когато не си до мен! Това означава да обичаш истински, това е доказателството което намирам. Не мога да си намеря място, чувствам се ненужна и непотребна дори и за себе си. Нищо не мога да направя, защото не намирам смисъл. Част от мен е далече – делят ни километри и знам, че така трябва, така е редно, това е твоята работа, но за мен това не е просто изпитание през което трябва да премина за да тествам любовта си, по-скоро е наказание. Колкото и да се правя на силна губя трезвото си мислене и без да го желая тъгата ме затваря в тъм ...