Събуждам се с мисълта за теб... знам, че думите няма да могат да опишат с точност това, което чувствам... болка и тъга, липсваш ми... премесени с безгранична обич. Сърцето ми се свива, сякаш дори и въздух не мога да си поема, сълзите ми започват да се стичат по лицето. Замислям се и си казвам: не може ли да заспя и да се събудя тогава, когато ти ще се прибереш и знам че ще ме вземеш и ще ме прегърнеш така силно. Всичкото това време не са дни, а сякаш години, когато не си до мен! Това означава да обичаш истински, това е доказателството което намирам. Не мога да си намеря място, чувствам се ненужна и непотребна дори и за себе си. Нищо не мога да направя, защото не намирам смисъл. Част от мен е далече – делят ни километри и знам, че така трябва, така е редно, това е твоята работа, но за мен това не е просто изпитание през което трябва да премина за да тествам любовта си, по-скоро е наказание. Колкото и да се правя на силна губя трезвото си мислене и без да го желая тъгата ме затваря в тъмнина и тишина, където не чувам гласа ти и не долавям допира ти, ти не галиш вече косите ми и това ме убива. Прости ми, че те обичам толкова, че без теб не мога. Не искам да оставам сама, но нищо не може да ме развесели само за теб говоря, само ти си в ума ми, теб виждам като затворя очи. Ти си всичко, ти си целият ми свят. Толкова съм копняла да те срещна!

Като се прибрах в къщи и като погледнах всичко наоколо си спомних как сияех от радост, защото двамата правехме всичко заедно, а сега просто не знаех какво правя там.

Ти си моята съдба, обичам те и ще пазя тази любов до сетния си дъх! Даже бих казала, че това не е просто любов това е много повече!

02.02.2010г.