NikitaYan (Анин)
51 310
14.02.2008 г., 8:28 ч.

Сън в зимна нощ 

  Есета » Лични
1552 0 9
1 мин за четене
Сън в зимна нощ

Метални облаци покриват чистото синьо небе.

Мирис. На гниеща плът? Едва ли, гният душите ни само!

Поглеждаш на горе- таван, кой продаде небето?

Сърдити хора разкъсват парченца земя. Ограждат я с бодлива тел.

Звярът с човешко лице трови земята за злато,

бедният дявол тъне в завист и злост...

Един оптимист се усмихна. Тълпата озверя.

Зашиха му устата и го оставиха да живее за наказание.

Лъжата пропива плътта на живите, за да убие всичко,

което някога е имало смисъл и стойност.

Псевдоинтелектуалци копаят дупки, за да си заровят главата.

Болни копнежи тичат нагоре. Потъпквайки всичко.

Кръвта по ръцете не се измива...

Да включат ултравиолетовото слънце!

Нека завали дъжд, дъжд от луминол!

Сърцебиене.

Писък.

Отварям очи.

Сънувала съм.

Слава Богу!

© Анин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е!
  • Да поясня за тези които не знаят "Луминолът е химикал, който взаимодейства с хемоглобина, намиращ се в кръвта, и блести зеленикаво-синьо при контакт с нея. Луминолът се използва от криминалистите за откриване на следи от кръв, невидими с невъоръжено око. Химикалът се напръсква върху обширно място в пълна тъмнина, за да е видима реакцията."
  • Много разтърсващо
  • Мисля че от теб би станал идеален режисьор на филм...Поздрав!!!
  • Поздравления!!Много ми хареса...
  • Браво! Много хубави метафори използваш. Хареса ми
  • Какъв кошмар... Браво,поздрав!
  • Хареса ми...Поздравления!!!
  • Уникално ! 6 от мен !{}:P
Предложения
: ??:??