Сън в зимна нощ
Метални облаци покриват чистото синьо небе.
Мирис. На гниеща плът? Едва ли, гният душите ни само!
Поглеждаш на горе- таван, кой продаде небето?
Сърдити хора разкъсват парченца земя. Ограждат я с бодлива тел.
Звярът с човешко лице трови земята за злато,
бедният дявол тъне в завист и злост...
Един оптимист се усмихна. Тълпата озверя.
Зашиха му устата и го оставиха да живее за наказание.
Лъжата пропива плътта на живите, за да убие всичко,
което някога е имало смисъл и стойност.
Псевдоинтелектуалци копаят дупки, за да си заровят главата. ...