Сън в зимна нощ
Метални облаци покриват чистото синьо небе.
Мирис. На гниеща плът? Едва ли, гният душите ни само!
Поглеждаш на горе- таван, кой продаде небето?
Сърдити хора разкъсват парченца земя. Ограждат я с бодлива тел.
Звярът с човешко лице трови земята за злато,
бедният дявол тъне в завист и злост...
Един оптимист се усмихна. Тълпата озверя.
Зашиха му устата и го оставиха да живее за наказание.
Лъжата пропива плътта на живите, за да убие всичко,
което някога е имало смисъл и стойност.
Псевдоинтелектуалци копаят дупки, за да си заровят главата.
Болни копнежи тичат нагоре. Потъпквайки всичко.
Кръвта по ръцете не се измива...
Да включат ултравиолетовото слънце!
Нека завали дъжд, дъжд от луминол!
Сърцебиене.
Писък.
Отварям очи.
Сънувала съм.
Слава Богу!
© Анин All rights reserved.
