10.09.2007 г., 12:05 ч.

Сърцето ми 

  Есета
1612 0 1

Ако бе от пръст създадено, превърнало се би сърцето ми в гробище. За всяка любов изчезнала във времето, изкопала бих безименен гроб, за да запазя само хубави спомени. Посадила бих розови храсти - та нали  и розите носят същите уханно-болезнени имена като любимите някога...

Но, уви, не е подходящо сърцето ми за такава красива мъртвешка градина. В него зеят бездънни пропасти, с пукнатините си напомня то за пустиня. Жадно е сърцето ми, от него изтичат кървави водопади. Уморено е сърцето ми да тупти, да кърви и любов да раздава. Пустош е сега сърцето ми,  за кратък момент във времето уловено. Паметник е сега то, скрит зад високия зид безразличие. Не зная вече чий точно е постамента, табелките  толкова пъти изтривани бяха... Последен надпис на него остава: "Любовта в мир да почива !".

От днес само за себе си живее сърцето ми .

© Глория Пламенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей, приятелко моя, благодаря! В прекрасна форма съм, не се тревожи. Колкото и да е странно и аз като теб, този път писах това в особено добро настроение - просто ми се бяха насъбрали много отвратителности наведнъж. НО сърцето ми обича и то силно и истински. Всъщност тогава боли най-много!
Предложения
: ??:??