Сърцето ми
Ако бе от пръст създадено, превърнало се би сърцето ми в гробище. За всяка любов изчезнала във времето, изкопала бих безименен гроб, за да запазя само хубави спомени. Посадила бих розови храсти - та нали и розите носят същите уханно-болезнени имена като любимите някога...
Но, уви, не е подходящо сърцето ми за такава красива мъртвешка градина. В него зеят бездънни пропасти, с пукнатините си напомня то за пустиня. Жадно е сърцето ми, от него изтичат кървави водопади. Уморено е сърцето ми да тупти, да кърви и любов да раздава. Пустош е сега сърцето ми, за кратък момент във времето уловено. Паметник е сега то, скрит зад високия зид безразличие. Не зная вече чий точно е постамента, табелките толкова пъти изтривани бяха... Последен надпис на него остава: "Любовта в мир да почива !".
От днес само за себе си живее сърцето ми .
© Глория Пламенова All rights reserved.
Колкото и да е странно и аз като теб, този път писах това в особено добро настроение - просто ми се бяха насъбрали много отвратителности наведнъж. НО сърцето ми обича и то силно и истински. Всъщност тогава боли най-много! 