Xandria (Славена Йовкова)
3 25
11.04.2005 г., 16:19 ч.

Със ръка човешка ти ме докосни 

  Есета
4458 0 6
1 мин за четене

Тъжен януарски ден - сив и студен, необещаващ... тоест нормален.

Захлюпени над тетрадки, учебници и речниците сме се оставили в плен на еднообразието, студа и самотата. На всичко отгоре започва да вали! Представяте ли си дъжд през януари! Сълзи напират в очите ми, нещо ме души... Боже Господи, какво ли не бих дала в този момент за едно приятелско докосване.

“С длан човешка ти ме докосни”. Престраши се и го направи! Напомни ми, че ме има. Накарай ме да повярвам,че ти съществуваш и че ще дойдеш в ден като този.

Протегнатата длан на приятел- топлина, желание, любов. И край(смърт) на самотата. Аз живея, аз съм като другите. Мога да се смея и да казвам “обичам”. Танцувам и пея (фалшиво). Пиша стихове (да не ми се надяваш). Ходя в интернет зали (нищо, че имам компютър вкъщи). Аз съм с този, който ме спаси от самотата. Аз съм друга, но...

Вали ли?... Да,вали... И сълзи напират в очите ми. Самота...

© Славена Йовкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добре си го казала.Всеки човек изпада в подобни положения от време на време особено ако няма човек до себе си.Пиша ти 6+.
  • По-добре да не ги публикувам...Толкова са ужасни, че и аз си се чудя как съм ги писала.( Залагам повече на есета. Дано да се получава.
  • За есето - 6! Ами къде са стихчетата?
  • Ахм, правилно.
  • Понякога чисто и просто изпадаме в меланхолия...вятъра ни отвежда не в правилната посока...и ва такива моменти сериозно се нуждаем някой да ни подпре!!!
  • Ммммммм.......супер! Кратко и ясно си казала много истини.И аз изпадам понякога в такива състояния!
Предложения
: ??:??