Със ръка човешка ти ме докосни
Тъжен януарски ден - сив и студен, необещаващ... тоест нормален.
Захлюпени над тетрадки, учебници и речниците сме се оставили в плен на еднообразието, студа и самотата. На всичко отгоре започва да вали! Представяте ли си дъжд през януари! Сълзи напират в очите ми, нещо ме души... Боже Господи, какво ли не бих дала в този момент за едно приятелско докосване.
“С длан човешка ти ме докосни”. Престраши се и го направи! Напомни ми, че ме има. Накарай ме да повярвам,че ти съществуваш и че ще дойдеш в ден като този.
Протегнатата длан на приятел- топлина, желание, любов. И край(смърт) на самотата. Аз живея, аз съм като другите. Мога да се смея и да казвам “обичам”. Танцувам и пея (фалшиво). Пиша стихове (да не ми се надяваш). Ходя в интернет зали (нищо, че имам компютър вкъщи). Аз съм с този, който ме спаси от самотата. Аз съм друга, но...
Вали ли?... Да,вали... И сълзи напират в очите ми. Самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славена Йовкова Всички права запазени
( Залагам повече на есета.
Дано да се получава.
