Със ръка човешка ти ме докосни
Тъжен януарски ден - сив и студен, необещаващ... тоест нормален.
Захлюпени над тетрадки, учебници и речниците сме се оставили в плен на еднообразието, студа и самотата. На всичко отгоре започва да вали! Представяте ли си дъжд през януари! Сълзи напират в очите ми, нещо ме души... Боже Господи, какво ли не бих дала в този момент за едно приятелско докосване.
“С длан човешка ти ме докосни”. Престраши се и го направи! Напомни ми, че ме има. Накарай ме да повярвам,че ти съществуваш и че ще дойдеш в ден като този.
Протегнатата длан на приятел- топлина, желание, любов. И край(смърт) на самотата. Аз живея, аз съм като другите. Мога да се смея и да казвам “обичам”. Танцувам и пея (фалшиво). Пиша стихове (да не ми се надяваш). Ходя в интернет зали (нищо, че имам компютър вкъщи). Аз съм с този, който ме спаси от самотата. Аз съм друга, но...
Вали ли?... Да,вали... И сълзи напират в очите ми. Самота...
© Славена Йовкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добре си го казала.Всеки човек изпада в подобни положения от време на време особено ако няма човек до себе си.Пиша ти 6+.
-
По-добре да не ги публикувам...Толкова са ужасни, че и аз си се чудя как съм ги писала.
( Залагам повече на есета.
Дано да се получава.
-
За есето - 6! Ами къде са стихчетата?
-
Ахм, правилно.
-
Понякога чисто и просто изпадаме в меланхолия...вятъра ни отвежда не в правилната посока...и ва такива моменти сериозно се нуждаем някой да ни подпре!!!
-
Ммммммм.......супер! Кратко и ясно си казала много истини.И аз изпадам понякога в такива състояния!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
