kdimov (Костадин Димов)
19 29
16.10.2008 г., 17:11 ч.

Сътворението - закачлива версия 

  Есета » Философски
2741 0 7
2 мин за четене

 


      Бог беше доволен, разкърши снага и протегна ръце. Схванатите му от изпипване на детайли пръсти изпуснаха още няколко светкавици в космоса и се отпуснаха. Почувства безметежния покой с наслада от свършената работа. Жълтото слънце приятно топлеше тялото му. Погледът му в унес се зарея по вселената, която току-що беше създал. Лазурносиня планета с пухкави облаци, зеленикаво море и златист пясък, снежни върхове и страховити клисури, огнени вулкани и грандиозни ледници на двата полюса. Да... беше надминал себе си. Пък и тази прозрачна луна, която да осветява нощите на този свят Земя - великолепно хрумване! Нужна му беше почивка, вглъбяване. Следващото му творение трябваше да бъде достойно продължение и той се отдаде на вековна дрямка.

В просъница мярна някакви зелени детайли. Постепенно те придобиха форма и движение. Той се разбуди, тръсна гигантската си глава, загреба две шепи от океана, наплиска лицето си и се захвана за работа. Скоро малкият свят стана още по-омаен. Появиха се поля с безброй треви и пъстри цветя, прохладни гори от високи и кичести дървета. Бог ги дари със семена да запълнят цялата планета с аромата си. И все пак нещо липсваше. Нещо малко, което да изпълни този рай с живот, с игра, с борба... и Бог ги създаде. Милиони живи твари - да плуват, бягат и хвъркат. Векове той им се радва. Разсмиваше го енергията, която кипеше в тях.

Беше добро и все пак на Бог му стана мъчно. Какво щеше да остави от себе си, когато отиде да прави други вселени. На кого щеше да остави той този свят. И Бог се замисли. О... дълго стена той. От сълзите му океанът стана солен, а огненият му дъх  изпепели пустините.

Но накрая Той ги роди, по свой образ и подобие. И създаде Бог хората, да властват на земята, да страдат и обичат, да творят и раждат като Него. Сега вече наистина беше доволен, но беше и мъдър. Помнеше основното божие правило. И направи той хората смъртни, та да царуват, но и умират, за да са вечни само делата им. Да пребъде само това, що създадат по негов пример с вяра и грижа.

И замина Бог надалеч, през девет галактики в десета, да ражда други животи. Пък хората... да му мислят, а ако не могат – да си мрат.

© Костадин Димов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лелееее, колко хубаво! Поздрави!
  • много ми хареса
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Pavli - във ICQ от 11 години съм wiseman но с тази притча ме сложи в джоба си ))
    Евала! Благодаря. Кратко и точно казано. Само който е безкрайно искрен със себе си, намира Бога в сърцето.

    Но, очаквах някой да се заяде с "да му мислят, а ако не могат – да си мрат", защото зад това изречение се крие един вариант на Смисъла на Живота.
  • Харесва ми ... Помогни си сам и Бог ще ти помогне. Вероятно всеки сам си е Господ.

    "Скрий се в сърцето на човека. Там никой няма да те безпокои, а ще те намери само човек с открито сърце." - Като агностик смятам, че масово разпространените религии, а и произлезлите от тях наи-различни секти и култове са направени единствено за подтискане волята на хората за промяна. Те са средство за запазване статуквото на властимащите.
    Не отричам, че Библията, е уникална книга, но вярвам, че тълкуването и буквално ще доведе до безсмислици и още по-голяма достоверност на това което казах по-горе. Ако човек си е Господ,цможем да го тълкуваме: самия човек се е скрил в сърцето си. Което, не е далече от истината.
  • Докато четях с голямо удоволствие, се сетих за една притча:
    Къде е Бог?
    Казват, че след като Бог сътворил света, човекът проявил необикновена дързост и прекрачил границите на позволеното. Бог твърде много се разтревожил и повикал седемте архангели, за да им поиска съвет.
    "Може би сбърках като създадох човека. Сега вече няма да имам покой. Хората ще престъпват позволеното, а после ще се оплакват безкрайно от своя нещастен живот. Къде да се скрия от тях?"
    Архангелите дълго мислили. Един от тях посъветвал Бог да се скрие на най-високия връх. Но Бог казал:
    "Много скоро хората ще стигнат до него."
    Друг архангел предложил: "Скрий се на дъното на океана." Един друг го посъветвал да се скрие на Луната. Имало още много различни предложения, но Бог отхвърлил всичките.
    Най-накрая един ат архангелите казал: "Скрий се в сърцето на човека. Там никой няма да те безпокои, а ще те намери само човек с открито сърце." Това предложение се харесало на Бог. И Той постъпил точно така.
    ...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??