13.11.2007 г., 20:41

Сюрреалистично

3.4K 0 3
2 мин за четене

Случайни срещи, глупави раздели.

Стоя на прага.

Призрак от усмивка.

Лицето ми витае наоколо.

Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога.

Херметически затворена в себе си, блъскам по стените на кутията. Някой може ли да ме чуе ?

Някой може ли да ме усети?

Има нещо заключено зад вратите от гняв и умора - болезнен спомен, който натрови кръвта ми и сега бавно умирам.

Беше отдавна...

Беше нощ.

Нощта придава мистично очарование на всичко.

Срещнах Го тогава…

Потопена в нощния живот на града.

Опитвах се да изцедя някаква емоция от нещо, което съм употребявала хиляди пъти.

Стоях на бара.

Халба бира.

Смеех се на момчетата около мен.

Тогава...

Една усмивка проби тълпата и се прицели в мен.

Беше той.

Света пак стана значим.

Превърнах се в поглед втренчен в Неговото приближаване. 

Усетих го с цялата си душа.

Събудих се се положила глава на гърдите Му.

Студено е.

Той е студен.

Труп.

Не успях да Го стопля.

Изтече между пръстите ми като пясък.

Една нощ може да преобърне живота ти.

Вече не бях същата.

Вече бях мъртва за Него.

Случайни срещи, глупави раздели…

Заспивам, впила пръсти в жалката си душа.

Все още мисля за него.

Ще спра ли някога?

Водовъртежът на ежедневието ме повлече, но вече съм различна.

Сега съм студена.

Сега съм труп.

Чакам някой да ме стопли…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Хиляди пъти "БРАВО".Искрени поздравления!
    Винаги , когато пишеш за нещо преживяно , резултатът надминава очакванията ми. Продължавай!
  • Прочетох го на един дъх...Браво!

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...