Случайни срещи, глупави раздели.

Стоя на прага.

Призрак от усмивка.

Лицето ми витае наоколо.

Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога.

Херметически затворена в себе си, блъскам по стените на кутията. Някой може ли да ме чуе ?

Някой може ли да ме усети?

Има нещо заключено зад вратите от гняв и умора - болезнен спомен, който натрови кръвта ми и сега бавно умирам.

Беше отдавна...

Беше нощ.

Нощта придава мистично очарование на всичко.

Срещнах Го тогава…

Потопена в нощния живот на града.

Опитвах се да изцедя някаква емоция от нещо, което съм употребявала хиляди пъти.

Стоях на бара.

Халба бира.

Смеех се на момчетата около мен.

Тогава...

Една усмивка проби тълпата и се прицели в мен.

Беше той.

Света пак стана значим.

Превърнах се в поглед втренчен в Неговото приближаване. 

Усетих го с цялата си душа.

Събудих се се положила глава на гърдите Му.

Студено е.

Той е студен.

Труп.

Не успях да Го стопля.

Изтече между пръстите ми като пясък.

Една нощ може да преобърне живота ти.

Вече не бях същата.

Вече бях мъртва за Него.

Случайни срещи, глупави раздели…

Заспивам, впила пръсти в жалката си душа.

Все още мисля за него.

Ще спра ли някога?

Водовъртежът на ежедневието ме повлече, но вече съм различна.

Сега съм студена.

Сега съм труп.

Чакам някой да ме стопли…