Случайни срещи, глупави раздели.
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога.
Херметически затворена в себе си, блъскам по стените на кутията. Някой може ли да ме чуе ?
Някой може ли да ме усети?
Има нещо заключено зад вратите от гняв и умора - болезнен спомен, който натрови кръвта ми и сега бавно умирам.
Беше отдавна...
Беше нощ.
Нощта придава мистично очарование на всичко.
Срещнах Го тогава… ...