Човек и добре да живее - умира и друг се ражда. Ама защо е живял тоя човек? Само да умре и друг да се роди ли? Да има кой да излезе тържествено, да се изпъчи, прочисти гърлото си и да каже на погребението му: “Ето, тоя беше страшен пич, евала че се роди, евала че гушна букета!"
Брей… Щом е толкоз просто, с какво сме всъщност по-различни от който и да е друг биологичен вид в тоя свят? Моля, не ми се сърдете, че ще философствам в обичайния си махленски циничен стил. Който се чувства обиден, да ме извинява. Просто така имам по-голяма свобода на израза и мислите ми текат по-лесно.
С рождението си, ние сме напълно зависими от лицето, поело грижата за нас. Беззащитни малки същества, които изразяват отношението си към света с гръмък плач. Да, животът започва с рев. Протест срещу несправедливостта на болката. “ Защо точно на мен?”
Голяма заблуда всъщност. Болката е един от факторите, допринасящи за еволюцията на мисленето ни. Същото онова, чийто потенциал ни е заложен изначално. И точно то ни ...