3.02.2011 г., 20:52

Терапия за две сърца, изгубили пътя

1.3K 0 1

  Не ме целувай. Няма нужда да намесваме чувствата,

за да разберем, че сме щастливи.

За да разберем, че се разбираме.

   Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,

когато дишат.

  Не ми казвай, че ме обичаш. Обичай ме.

  И когато във пристан се свие светът ни, ще сме сигурни.

 

  P.S. Все още по тази земя ходят хора, които никога не са си казвали, че се обичат. Но всеки техен жест го показва... 

2.2.2011.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...