3 февр. 2011 г., 20:52

Терапия за две сърца, изгубили пътя

1.3K 0 1

  Не ме целувай. Няма нужда да намесваме чувствата,

за да разберем, че сме щастливи.

За да разберем, че се разбираме.

   Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,

когато дишат.

  Не ми казвай, че ме обичаш. Обичай ме.

  И когато във пристан се свие светът ни, ще сме сигурни.

 

  P.S. Все още по тази земя ходят хора, които никога не са си казвали, че се обичат. Но всеки техен жест го показва... 

2.2.2011.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...