Feb 3, 2011, 8:52 PM

Терапия за две сърца, изгубили пътя

  Essays
1.3K 0 1

  Не ме целувай. Няма нужда да намесваме чувствата,

за да разберем, че сме щастливи.

За да разберем, че се разбираме.

   Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,

когато дишат.

  Не ми казвай, че ме обичаш. Обичай ме.

  И когато във пристан се свие светът ни, ще сме сигурни.

 

  P.S. Все още по тази земя ходят хора, които никога не са си казвали, че се обичат. Но всеки техен жест го показва... 

2.2.2011.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...