За избора исках да ви говоря. На дрехи. На обувки. На грим. На хранене. На режим на спане. На приятели. На отношение към задълженята. На врагове.
Не че имам какво да ви кажа за него. Изборът - дали да продължиш да четеш. Може да има нещо смислено. Или да няма. Ти избираш.
Еди-какво-си се случи, защото така се получиха нещата. ГРЕШКА! Или почти грешка (понякога и съдбата пречи). Избор. Ключ. Следиш ли?
Терзания. Преди избора. Съмнения. След него. Облекчение. Че си избрал. Всеки греши. По-точно: Винаги съществува измерение на избора, в което той не е само добър. И разни хора наоколо, които да дават акъл. Няма лошо.
Защо избираш? Защо черната блуза? Ами онази, сивата? Какво стана с нея? Не е ли модерна вече?
Ти избираш. Вярно. И другите избират вместо теб. Също вярно. Списанията избират. Кориците казват - "Това"(за модерните), и "В никакъв случай това"(за различните). Медиите избират. Това - морално, онова - неморално. Приятелите избират. "Хубав си". "Не си хубав". "Дебел си"."Отслабнал си". И вярваш. Или поне се замисляш.
Съветите. Направи това. Направи онова. Що да сториш? Изборът е или вслушване, или напук. И все се води по съвета. Ех, тоя избор... "мъж, под чехъл"...
Избра да стигнеш дотук? Грешно. Правилно. Няма да те занимавам още дълго.
И все пак изборът си е твой. И си го обмислил. Или пък не. Но си скочил. В Нещо. Избрал си. И светът е избрал, заедно с теб. Няма значение дали се водиш по нещо. Това нещо е твое. Твой приятел. Твое виждане. Твое Нещо. И тогава Нещото си ти. И Изборът пак е твой. И ти си изборът. И само неща, които не са твои, могат да те обвиняват за него. Страх те е? Няма страшно. Направи обвинителите Свои. Или пък не. Ти избираш. А щастието е после да извикаш с пълно гърло:
"АЗ ИЗБРАХ!!!",
защото стигна до края. Или до началото. Зависи. Ти избираш.
© Вили Всички права запазени