Ти си човекът!
Ти си човекът!
Ти си човекът, изграден от пепелта на идващия ден. Можеш ли да се изправиш от калта и да си кажеш, че можеш да изградиш един малко
по-добър свят за теб и за твоите деца.
Коя беше нуждата да избягаш и всичко градено до сега на вятъра да
оставяш? Нима не бе онзи, който през сълзи приемаше реалността
и не искаше просто ей така да избяга?…
Къде отиде този твой образ? Животът никога не бил лесен, но защо
реши от всеки да се откажеш?
Не помниш ли онези дни прекрасни, когато всичко беше наред?
Не си ли заслужава с надеждата ти да живееш, да чакаш тези дни отново да се върнат?
01.09.09 // 00:47 Ам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноно Якимов Всички права запазени
