Nos7radam
68 резултата
Спомняш ли си, мила, онези дни?
Онези утрини красиви, обсипани
на открито със слънчеви лъчи?
Спомняш ли си музиката?
Спомняш ли си? ...
Онези утрини красиви, обсипани
на открито със слънчеви лъчи?
Спомняш ли си музиката?
Спомняш ли си? ...
718
1
Днес отново с душата си на двубой излизам, а стаята ми, тази самотна приятелка, търси очите и пламъка ти вечен. Всичко е все така пусто и псевдокрасиво след заминаването ти, Клара.
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...
728
1
Тази нощ тъй близо,
утре твърде далеч.
Сбогуваща от теб
усмивка, изчезваща
след прегръдката на града ...
утре твърде далеч.
Сбогуваща от теб
усмивка, изчезваща
след прегръдката на града ...
619
Като рицар без броня, душата
си залагам на ролетка и впивам
поглед в твоята снимка бледа, създавайки
фалшиви спомени за теб и мънички, светлинни надежди.
Поредна нощ, отново откривам те в ...
си залагам на ролетка и впивам
поглед в твоята снимка бледа, създавайки
фалшиви спомени за теб и мънички, светлинни надежди.
Поредна нощ, отново откривам те в ...
831
Кое е моето пристанище?
Къде гнездо и аз да свия?
Ето, отново търся, губя се и
бавно за любовта умирам...
Луната, плачейки с мен, приятелско ...
Къде гнездо и аз да свия?
Ето, отново търся, губя се и
бавно за любовта умирам...
Луната, плачейки с мен, приятелско ...
710
Животът свършва като песен!
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отка ...
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отка ...
756
Онзи силен трепет в сърцето
напомня ми за твоите целувки.
Прегръщам силно спомените
избеляли и отново в рамка
окачвам ги на стената. ...
напомня ми за твоите целувки.
Прегръщам силно спомените
избеляли и отново в рамка
окачвам ги на стената. ...
703
Тежко е на този свят
за някой да бъдеш
ти излишен.
Да няма на кой
да звъннеш през нощта, ...
за някой да бъдеш
ти излишен.
Да няма на кой
да звъннеш през нощта, ...
988
1
Къде останаха онези дни красиви,
защо загубих те и не мога
днес аз при мен да те върна?
Имам ли сили да вярвам
във вчера, в онези сутрини ...
защо загубих те и не мога
днес аз при мен да те върна?
Имам ли сили да вярвам
във вчера, в онези сутрини ...
610
Приятели, тръгна
си от мен цветното момиче -
без дори да каже сбогом.
Остави само в душата ми рана черно-бяла
и спомените за нея бързо избледняха.
си от мен цветното момиче -
без дори да каже сбогом.
Остави само в душата ми рана черно-бяла
и спомените за нея бързо избледняха.
584
Цветно момиче, случайно
срещнах те в тълпата сива.
С усмивка плаха погледна
ме и прогони от душата
ми мрака. ...
срещнах те в тълпата сива.
С усмивка плаха погледна
ме и прогони от душата
ми мрака. ...
742
3
Пропадам по пътя на мечтите и
сам се питам нощем – има ли
и за мен местенце под небето?
А тишината в сивата ми стая,
моят палач и моята присъда.
сам се питам нощем – има ли
и за мен местенце под небето?
А тишината в сивата ми стая,
моят палач и моята присъда.
666
1
Песен една реших през живота
си да напиша, да излея всяко
чувство, обгръщащо ме в самота.
А любовта като птица в небето, в
полет красив над мен, ала съдбата ...
си да напиша, да излея всяко
чувство, обгръщащо ме в самота.
А любовта като птица в небето, в
полет красив над мен, ала съдбата ...
757
1
Не казвай “Сбогом”,
защото теб в спомен
сив няма да превърна.
Не казвай “Сбогом”,
когато няма да се върна, ...
защото теб в спомен
сив няма да превърна.
Не казвай “Сбогом”,
когато няма да се върна, ...
632
Спри за малко, недей да бързаш
времето да спираш, за секунда към мен
погледни.
времето да спираш, за секунда към мен
погледни.
927
2
Всяка вечер към мечтите
в съня си тичам. Прегръщам
те силно, но бързо будя се,
погален от ледена ръка, прогонващата
ме от теб и любовта. ...
в съня си тичам. Прегръщам
те силно, но бързо будя се,
погален от ледена ръка, прогонващата
ме от теб и любовта. ...
551
Влаковете никога не спират,
не питат, а разделят те.
Съдбата щом двама ни е
разделила, отговори на
нашите въпроси – не ще да търси.
не питат, а разделят те.
Съдбата щом двама ни е
разделила, отговори на
нашите въпроси – не ще да търси.
599
Позволих си
Позволих си - да сънувам,
да зная що е обич, ала само
в съня.
Позволих си - да полетя ...
Позволих си - да сънувам,
да зная що е обич, ала само
в съня.
Позволих си - да полетя ...
750
3
Чашка абсент и аз с дявола
реших да пийна, да
му се оплача от света жесток.
Прие ме той с добра усмивка
у своя кръгов дом, а после ...
реших да пийна, да
му се оплача от света жесток.
Прие ме той с добра усмивка
у своя кръгов дом, а после ...
617
Затвори очите си!
За секунди всичко отминало забрави,
щракни плахо с пръсти,
нов човек се събуди.
Бъди частицата изгубена, ...
За секунди всичко отминало забрави,
щракни плахо с пръсти,
нов човек се събуди.
Бъди частицата изгубена, ...
607
1
Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш ...
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш ...
1504
2
Новото начало
Когато преградите на съдбата се сгромолясат и всичко се срине до основи в живота ни, това е знак, че някъде сме сбъркали в миналото и трябва да открием новото начало, по което да започнем да градим отново света около нас. Понякога се случва така, че някои хора или неща просто не искат ...
Когато преградите на съдбата се сгромолясат и всичко се срине до основи в живота ни, това е знак, че някъде сме сбъркали в миналото и трябва да открием новото начало, по което да започнем да градим отново света около нас. Понякога се случва така, че някои хора или неща просто не искат ...
1540
2
В рамка сложих спомен за теб,
да бъдеш гостенка в съня ми.
И вятърна кула построих аз за теб,
да има място, на което да те чакам.
Ще бъда там на всеки залез, ...
да бъдеш гостенка в съня ми.
И вятърна кула построих аз за теб,
да има място, на което да те чакам.
Ще бъда там на всеки залез, ...
753
6
Тихо е, свещите отвън догарят.
Оставам пианото само да ми напомня
и на пода в моята сива стая падам.
Крещящ от болка, душата си
в рамка оковавам. ...
Оставам пианото само да ми напомня
и на пода в моята сива стая падам.
Крещящ от болка, душата си
в рамка оковавам. ...
687
2
При мен нощите са пусти, но сякаш в мислите си ти до мен.
И небето, сякаш хвърлило своите снежни мрежи, прибира самотните,
да, точно тези хора като мен.
Думите днес вече са безлични, мечтите твърде изпепелени, а любовта, чувството непознато.
И небето, сякаш хвърлило своите снежни мрежи, прибира самотните,
да, точно тези хора като мен.
Думите днес вече са безлични, мечтите твърде изпепелени, а любовта, чувството непознато.
965
Носталгично
Стъпки.
Шепот в мрака.
Сълзи по лицата отново
се стичат. ...
Стъпки.
Шепот в мрака.
Сълзи по лицата отново
се стичат. ...
645
1
Пореден ден без теб...
Затворен съм в сива стая,
телефонът ми заглъхнал
отново не звъни...
Пред моя поглед, ...
Затворен съм в сива стая,
телефонът ми заглъхнал
отново не звъни...
Пред моя поглед, ...
755
2
Къде сгрешихме?
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...
998
2
Здравей, реших за теб
всеки ден аз стих да пиша,
да изливам болката от душата си
със думи простички, но силни.
Но само в понеделник аз не ще да пиша – ...
всеки ден аз стих да пиша,
да изливам болката от душата си
със думи простички, но силни.
Но само в понеделник аз не ще да пиша – ...
763
2
Сбогом, мечтице моя,
сбогом, защото те обичам.
Затварям очи и спусъка натискам.
Политам над мечтите,
това е новото начало. ...
сбогом, защото те обичам.
Затварям очи и спусъка натискам.
Политам над мечтите,
това е новото начало. ...
621
1
Чувства несподелени,
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.
И сам си, другиго освен самота ...
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.
И сам си, другиго освен самота ...
677
За какво бих живял?
За потресаващата реалност или за любовта, която реална е само в мечтите. Но за какво ти е вечност, когато не знаеш какво е щастието, защото можеш да разбереш, че си щастлив единствено когато усетиш всичката душевна болка, която може да ти се причини... Но ти не бе ли човекът на н ...
За потресаващата реалност или за любовта, която реална е само в мечтите. Но за какво ти е вечност, когато не знаеш какво е щастието, защото можеш да разбереш, че си щастлив единствено когато усетиш всичката душевна болка, която може да ти се причини... Но ти не бе ли човекът на н ...
899
Дръпни се, дай път на сълзите. Излей ги, сякаш разсипващ вино в чаши, животът понякога е жесток. Падаме, когато опитваме да полетим, но дали ще ни спре това към пътя на мечтите?
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато ...
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато ...
781
Вечер пуста. Настъпва краят на един умиращ ден.
Всичко отново твърде пусто е, но само елегична песен оглася стаята ми, изградена от разбитите мечти в живота. И ето, виждам отново на бавен кадър краха на съдбата си. Изгубен съм и сякаш някакси прогонен оставам от тази псевокрасива реалност. Чужд съм ...
Всичко отново твърде пусто е, но само елегична песен оглася стаята ми, изградена от разбитите мечти в живота. И ето, виждам отново на бавен кадър краха на съдбата си. Изгубен съм и сякаш някакси прогонен оставам от тази псевокрасива реалност. Чужд съм ...
677
В трудни дни от болка,
изпити, аз вярвах,
мечтаех и знаех, че
този ден ще дойде.
Ден, в който ще падна покосен от ...
изпити, аз вярвах,
мечтаех и знаех, че
този ден ще дойде.
Ден, в който ще падна покосен от ...
781
1
Днес всичко бе безлично. Само спомените бяха заели място на първия ред в моето сърце. Бях ли в ада или сега трябваше да отида?
Искам да изкрещя на света, почернен от алчността, но кой ще ме чуе, за да спаси днес поне една душа?...
Губя себе си, а всъщност отново в бездната се връщам.
Да, тук оставих ...
Искам да изкрещя на света, почернен от алчността, но кой ще ме чуе, за да спаси днес поне една душа?...
Губя себе си, а всъщност отново в бездната се връщам.
Да, тук оставих ...
713
Поисках да полетя, ала тежко паднах... Можех ли да знам, че мечтите са една илюзия, изкривена през нашите сетива? Къде грешах? Къде изгубих светлината, да, светлината изчезнала в тунела страшен на живота? Помогни ми, недей стои винаги в позицията на невинен
зрител на нечия съдба! Приятелко, всичко в ...
зрител на нечия съдба! Приятелко, всичко в ...
1112
Заключих себе си в онази моя
сива стая. Забраних и
на сърцето си да чувства,
да не знае що е обич то.
Сега, когато отново се ...
сива стая. Забраних и
на сърцето си да чувства,
да не знае що е обич то.
Сега, когато отново се ...
791
1342
1
Приятели, тя тръгна и само песничка за сбогом остави ми и изчезна в тъмнината на града. Каза ми, че винаги ще ме обича, но, по дяволите, защо тя от мен си тръгна? Сякаш всичко между нас бе като история, от съдбата набързо подредена – силно начало, а края тъй мрачен и тъжен. Колко много аз за нея стр ...
1856
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
