Аnna (Ана Янкова)
185 488
30.10.2018 г., 10:22 ч.

Тишина 

  Есета » Философски, Лични
1195 1 4


Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ми каеща душа!
Ела, тишина! Не спирай, няма време за отдих, палещият огън след мига просмуква нежното девическо тяло и притъпява болката от твоя приятел - края.
ТИШИНАТА СИ ОТИДЕ.
Самотата прошумоли в косите и почака да кажа: "Влез!", а после полегна и заспа върху дивана.
Ела, тишина! Без теб - как да живея, кажи?!...

© Ана Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 🙂
  • Ето, Ана! Дори и в коментара ти има поетичност - затова харесвам написаното от теб, макар не винаги да обичам да чета тъжни истории. Поздрави !
  • В тишината можеш да чуеш туптенето на собствено си сърце, ударите на часовника, вятърът, който леко шумоли в клоните... Благодаря, Илияна!
  • Обичам тишината...онази, която лекува...Образно, макар и кратко и много ми хареса Ана. Благодаря!
Предложения
: ??:??