Какво представляваше той?
Той.
Всеки път, когато потокът от мислите ми проследяваше процеса на душевното ми унищожение, се докосвах до онази част от мен, която трепкаше едва-едва, сякаш всеки миг ще издъхне или просто ще се откаже да робува на всички онези аспекти на болката, с които всекидневно се бореше. Всеки излишен досег до нея изпълва цялото ми същество с онази отрова, чието въздействие рефлектира върху всяка една частичка от мен, променя ме, прекършва ме... убива ме! За да избегна прекомерното усилване на болката, затварям очи...
Виждам слънцето, воалът от лъчите му гали морското огледало на водата, която се простира пред мен, чувам я как ми шепти, докато летният бриз танцува с косата ми.
Затварям Очи...
Потръпнах от топлия допир на ръцете му, обгръщаше тялото ми, докато рисуваше извивките на ръцете ми с устни. Смути мислите ми, а сърцето ми заблъска така, сякаш за последен път поема глътка живот. Усмихна се, а зелените му очи заблестяха на фона на синьото море, сякаш бяха част ...