Той

Какво представляваше той?

Той.

Всеки път, когато потокът от мислите ми проследяваше процеса на душевното ми унищожение, се докосвах до онази част от мен, която трепкаше едва-едва, сякаш всеки миг ще издъхне или просто ще се откаже да робува на всички онези аспекти на болката, с които всекидневно се бореше. Всеки излишен досег до нея изпълва цялото ми същество с онази отрова, чието въздействие рефлектира върху всяка една частичка от мен, променя ме, прекършва ме... убива ме! За да избегна прекомерното усилване на болката, затварям очи...

Виждам слънцето, воалът от лъчите му гали морското огледало на водата, която се простира пред мен, чувам я как ми шепти, докато летният бриз танцува с косата ми.

Затварям Очи...

Потръпнах от топлия допир на ръцете му, обгръщаше тялото ми, докато рисуваше извивките на ръцете ми с устни. Смути мислите ми, а сърцето ми заблъска така, сякаш за последен път поема глътка живот. Усмихна се, а зелените му очи заблестяха на фона на синьото море, сякаш бяха част от него, дълбоки, безкрайни и бурни.

Топлината, ароматът и нежността му бяха единственото нещо, което имаше значение вече... Тишината отстъпи ред на думите му, които проехтяха в главата ми, затворих очи и ги повторих... "Обичам те". Зави ми се свят, спрях да дишам, да мисля, да усещам... повтарям ги, не спирам... Никога!

Той бе онази малка част от мен, която поддържаше цялото ми съществуване, онази част от мен, която държеше в ръцете си ритъма на сърцето ми, всяко мое дихание, мисъл... трепет.

БОЛКА... болка прониза гърдите ми, тялото ми се бе сгърчило на земята, прониза съзнанието ми и премрежи очите ми, изпълвайки ги с множество сълзи, всяка една изваяна така добре, така перфектно прозрачна и чиста, всяка бе нова вълна от болка, нов ураган от чувства и спомени, мисли, страдание. Кошмарът на реалността безпристрастно накъса на парченца и този спомен, превръщайки всяка частичка от него в прах. Множество прашинки, различни измерения на страданието изпълват мислите ми... Студено е, тъмно е... Липсва ми! Единственото нещо, което чувах ясно сред върволицата от объркани мисли, бяха думите му... "Обичам те, не си отивай, никога"...