sparkle`f (Снежана)
9 4
12.10.2007 г., 9:30 ч.

Толкова много 

  Есета
1258 0 4
1 мин за четене
Знам, по света не съм единствената, която страда.
Знам, че по-нещастни от мене има, защото винаги
може и по-зле да бъде. Само болка и сълзи, толкова
много, че миг на радост, дори и прост, ми изглежда
като велико чудо !
Не мога да се измъкна от това статукво, само едно
не ми достига, което загубих в студената зима.
Малко по малко, но погледнато накрая е толкова много!
Жесток и материалистичен свят, трудно е да се справиш сам.
Сега сме само ти и аз срещу всичко, няма никой друг истински,
на който да разчитам. Всеки рано или късно си изиграва козовете
и пак оставаш сам, професионално изигран...
Една лоша проява и си дотам, губиш доверие и обич, уж значими,
а не искат да те разберат... пак са същите цинисти.
С несправедливостта би се справил, ако и ти си такъв, но какво става,
когато си крехка натура?
Чувствата ти напълно те обземат и всеки ден отпадаш все по-надолу,
накрая си никой, нищо вече не е "красиво".З ащо толкова много болка?

© Снежана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болката си е болка,както и да я погледнеш... благодаря ви за отделеното време и коментарите
  • Всичко е въпрос на гледна точка и преди всичко "съдба"!
  • е,не е съвсем така.например има неща,които не са в товя власт.не можеш по избор все да си щастлив.просто има граница,до която можеш да направиш нещо.
  • Животът е такъв,какъвто си го създадеш.
Предложения
: ??:??