Толкова много
Знам, по света не съм единствената, която страда.
Знам, че по-нещастни от мене има, защото винаги
може и по-зле да бъде. Само болка и сълзи, толкова
много, че миг на радост, дори и прост, ми изглежда
като велико чудо !
Не мога да се измъкна от това статукво, само едно
не ми достига, което загубих в студената зима.
Малко по малко, но погледнато накрая е толкова много!
Жесток и материалистичен свят, трудно е да се справиш сам.
Сега сме само ти и аз срещу всичко, няма никой друг истински,
на който да разчитам. Всеки рано или късно си изиграва козовете
и пак оставаш сам, професионално изигран...
Една лоша проява и си дотам, губиш доверие и обич, уж значими,
а не искат да те разберат... пак са същите цинисти.
С несправедливостта би се справил, ако и ти си такъв, но какво става,
когато си крехка натура?
Чувствата ти напълно те обземат и всеки ден отпадаш все по-надолу,
накрая си никой, нищо вече не е "красиво".З ащо толкова много болка?
Знам, че по-нещастни от мене има, защото винаги
може и по-зле да бъде. Само болка и сълзи, толкова
много, че миг на радост, дори и прост, ми изглежда
като велико чудо !
Не мога да се измъкна от това статукво, само едно
не ми достига, което загубих в студената зима.
Малко по малко, но погледнато накрая е толкова много!
Жесток и материалистичен свят, трудно е да се справиш сам.
Сега сме само ти и аз срещу всичко, няма никой друг истински,
на който да разчитам. Всеки рано или късно си изиграва козовете
и пак оставаш сам, професионално изигран...
Една лоша проява и си дотам, губиш доверие и обич, уж значими,
а не искат да те разберат... пак са същите цинисти.
С несправедливостта би се справил, ако и ти си такъв, но какво става,
когато си крехка натура?
Чувствата ти напълно те обземат и всеки ден отпадаш все по-надолу,
накрая си никой, нищо вече не е "красиво".З ащо толкова много болка?
© Снежана All rights reserved.
